Имената на Видин през вековете:
Дунония
Най-старото запазено име на града. Смята се, че е с келтски произход и е датирано около III век пр.н.е.
Донавия
Това се смята, че е тракийското име на населеното място. То не просъществува за дълго време, тъй като става част от експанзиращата Римска империя в района.
Бонония
Това е вече латинското име на града. Той играе ключова роля в защитата на империята от племената на север от река Дунав. Не е случайно, че той е един от основните градове в провинция Горна Мизия на Римската империя, която включва днешна Северозападна България и Източна Сърбия. Това име се запазва дори след като градът преминава в Източната Римска империя, която при нас е позната под името Византия.
Бъдин/Бдин
Тези са двете български наименования на града, които го с свързват с историята на Първата и Втората ни държава. "Бъдин" е името на града на църковнославянски (старобългарски), а Бдин се запазва като име на града във Второто ни царство. Смята се, че произходът на името се свързва с известната крепост, която "бди" над българските земи. Видин играе ключова роля в историята на Втората българска държава. От града произлиза фамилията "Шишмановци", която е последната царска средновековна династия. За тях се смята, че са от кумански произход, но се свързват с българското болярство и стават част от елита на държавата ни. През последния век на българската държава, Видин става самостоятелен център на сила и формира Видинското деспотство. Това обяснява защо е завзет най-късно от българските земи - официално през 1396 година.
Видини/Видин
Видини е името на града на гръцки, което османците приемат и използват като основа за своето наименование - Видин. Градът е бил дълго време погранична територия на Османската империя, служейки като буферна зона със Свещената Римска империя и по-късно с Австро-Унгария. Въпреки че през средата и края на XVIII век, Видин е смятан за селище с преобладаващо турско население, в региона се провеждат поредица от български въстания. На територията живеят най-бунтовно настроените българи, което довежда до постоянни размирици в края на XVIII и началото на XIX век. Това насърчава формирането на самостоятелно управление от бившия еничар Осман Пазвантоглу, който успява да въведе ред с поредица от репресии върху българското население. Но дори той не успява да потуши изцяло непокорството на българите. След ново въстание през средата на XIX век, Северозападна България е на път да бъде обособена като самостоятелна територия от султана, подобно на Влашко. Въпреки това, този османски план не се осъществява, а Видин е освободен в рамките на Руско-турската война ог 1877-1878 година.
Източник: actualno.com
