The Smiley Company, основана от французина Франклин Луфрани през 50-те, печели 265 млн. долара годишно от лицензи и продажби на стоки с легендарния дизайн, разказва "Ройтерс" покрай премиерата на "Емоджи: филмът".
Подобно на хитовата анимация на "Дисни" отвътре навън, чиито главни герои бяха емоциите, героите на анимацията са пиктограми в мобилен телефон, "на които им е писнало да изразяват само едно чувство." Докато за родина на емоджитата се смята Япония, серията жълти физиономии, които доминират мобилните комуникации днес, са създадени от Луфрани в края на 90-те години. Историята им обаче започва по-отдавна и е предмет на сериозни спорове.
"Най-старата усмивка"
В края на юли турско-италиански археогически екип, проучващ хетския град Каркемиш на границата на Турция и Сирия обявиха, че са намерили "най-старата усмивка" в света, изобразена върху урна от 1700 г. пр. Н. Е. Състезанието по откриването на "най-стария емотикон" изглежда набира скорост в научните среди, отбелязва "Смитсониън", след като в началото на годината Националният архив на Словакия обяви, че е открил "емоджи" от XVII в. в подписа на местен адвокат. Първата известна употреба на скоби и препинателни знаци в компютърната комуникация пък е от 1982 г.
За създател на "смайлито" обаче се смята Харви Бол
Американският дизайнер разработва символа за 10 минути през 1963 г., а срещу него получава 45 долара. Поръчката е от застрахователна компания, която иска да мотивира служителите си, но постерите и значките с усмивката скоро стават популярни и започват да се имитират от други. Вариантът на Бол е с елипсовидни очи и по-висока и широка усмивка - "малко като Мона Лиза", пише "Смитсониън". Нито художникът, нито фирмата обаче регистрират изображението като свое. През 70-те братята Бърнард и Мъри Спейн добавят слогана "Нека денят ви бъде щастлив" и запазват популярния символ.
Междувременно в Европа журналистът Франклин Луфрани измисля жълто усмихнато личице, което да отбелязва "добрите" новини във вестника France Soir. Луфрани се сеща да запази произведението си, наречено "смайли", в над сто държави, и основава The Smiley Company, която започва да го продава. Истинският удар обаче прави синът му Никола, който в края на 90-те се сеща, че то може да се превърне в цял език за онлайн комуникация. Той разработва речник на графичните емотикони, които навлизат в чатовете на Yahoo и телефоните на някои компании, изграждайки около смайлито цяла империя.
Компанията "Смайли" срещу фондацията "Смайли"
Въпреки че емотиконите му са регистрирани в САЩ, когато през 1997 г. Луфрани се опитва да запази и самата усмивка, навлиза в дълга съдебна битка с веригата "Уолмарт", която ползва смайлито за свое лого. Французинът твърди, че смайлито е твърде простичко, за да представлява нечие авторство, и показва "смайлита от неолита", които според него са на 5000 години .Всичко приключва с извънсъдебно споразумение през 1997 г., чиито клаузи са неизвестни.
Колкото до Харви Бол, неговият син Чарли се опитва през 2001 г. да спаси творението на баща си от безконтролната му комерсиализация чрез Световната Смайли фондация. Лицензираните от нея усмивки носят средства на пренебрегнати каузи.
Източник: dnevnik.bg
