Неприятните истини са няколко. Една от тях е, че е неизбежно всеки човек в един момент да бъде засегнат от теч на данни. Често пъти това се случва и многократно – в зависимост от това колко услуги и фирми съхраняват някаква информация за него и дали (и кога) биват компрометирани.
Друга неприятна истина е, че в повечето случаи крайният потребител няма какво да направи. Обикновено именно той е обвиняван, че не активира всички системи за защита и използва слаби пароли, но истината е, че най-често течовете на данни са следствие на мащабни атаки. Личната защита е важна, но не дава пълна гаранция за предотвратяване на течове.
Затова е най-добре за човек да приеме, че появата на негови лични данни в интернет е не само неизбежно явление, но и най-вероятно няма да се случи само веднъж, отбелязва How-To Geek. С този начин на мислене може да намали потенциалните щети и ще бъде по-добре подготвен.
На първо място е редно да се проверят настройките за сигурност на всички профили, услуги и сайтове, които потребителят използва. Както и на самите устройства и операционни системи. Това може да е най-времеемката и досадна задача, тъй като изисква ровичкане в множество настройки, но е и важна стъпка.
Трябва да се проверят и актуализират данните за контакт, да се активират допълнителните функции за сигурност като двустепенна автентикация (когато се предлагат такива), както и да се подобри сложността на паролите. И да не се използва една и съща парола повече от веднъж.
Добра практика е да се разделят и имейлите. Да има един имейл акаунт за „официална“ комуникация и поне един, който да се използва за регистрации и профили.
Макар приложенията-мениджъри на пароли да имат спорна слава заради някои пробиви, все пак са препоръчвани от експертите. Те генерират по-сложни пароли и улесняват потребителите, като не е нужно да помнят всичко, а само главната парола.
Друга добра практика е, когато се плаща за онлайн услуги или при пазаруване по интернет, да не се плаща чрез кредитна или дебитна карта, а да се използва платежна услуга – виртуален портфейл или пък отделна виртуална карта, която се използва само за тази цел и потребителят зарежда отделно само с нужните суми.
Така дори и при пробив на някоя услуга и опит за кражба от картата, няма да бъдат загубени средства, а тя лесно ще може да бъде сменена. Хубаво е да се използват и функциите за известия за всякаква активност с банковите сметки.
Понякога данните могат да „изтекат“ и косвено. Например през роднини и приятели, които са разполагали с тях и са станали жертва на хакерски пробив. Затова е добра практика да се говори с тях за важността на киберсигурността и да им се предложи помощ, ако кажат най-честия отговор: „не ги разбирам тези неща, твърде сложни са“. В действителност не са сложни, просто изискват отделяне на време за първоначалната конфигурация и след това постоянство за поддръжката и редовното преглеждане.
