© БТА

На 17 табла е разказан животът на Милан Миланов - Революцията от ученическите и войнишките му години до смъртта му през ноември 2015 година. В кратки текстове и снимки се припомня неговото дело – работата му в музеите в Берковица, Чипровци и София, в галерията в Берковица, археологическите му открития в местността „Калето“ над Берковица, заслугите му за създаване музей на Иван Вазов в града, на етнографски комплекс в града, за поставянето на баралеф на Вазов на връх Ком в Стара планина над Берковица, за изработването и поставянето на чешмата „Малинарката“ в града, за откриването на културен център „Йордан Радичков“, изграждането на паметник на писателя Йордан Радичков, наречен „Дървото на живота“ в Берковица, изграждането и откриването на исторически музей в Чипровци и т.н. На няколко табла е показано творчеството на Миланов – множество краеведски книги, посветени на Берковица и други селища от северозападната част на България.

През 1992 година Милан Миланов регистрира сдружение „Берковско родолюбиво общество“, с което си поставя за цел опазването на паметниците на културата, на църквите и манастирите, написване на книги, пътеводители, дипляни за популяризиране на културното и историческото наследство на северозападна България. Миланов проучва престоя на Иван Вазов в Берковица от 1877 до 1879 година и издава книга за това. В нея той осветлява не само живота на патриарха на българската литература в града, но и неизвестни страни от бита и културата на хората в града от онова време. Работата на Милан Миланов да съхранява, документира и популяризира историята на родния край са оценени на държавно ниво и той получава орден „Свети Свети Кирил и Методий“ първа степен. На общинско ниво също е оценен и още приживе е обявен за почетен гражданин на Берковица.

До последните си дни, макар и вече доста възрастен, Милан Миланов присъства на всяко събитие, свързано с културата и историята на северозападна България в различните нейни региони и селища. Навсякъде прави снимки и документира, а след това ги раздава безплатно на участниците.

В Берковица и северозападна България го наричат човек–епоха, чешит, луда глава, божие зърно, закъснял богомил, възрожденец, историк, писател-краевед, издател, общественик и т.н. /БТА