Празникът е наречен още "негов събор”, тъй като на този ден вярващите отправят молитвена прослава към божия пророк, представил на хората Христос и кръстил Спасителя във водите на р. Йордан.Той е негов кръстител и е последният старозаветен пророк.
В народните обичаи денят се нарича Ивановден, а още и Женски водици, и е третият ден от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Първият е на "Попова Коледа", вторият на Йордановден - наричан още Мъжки водици.
През този ден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата за чудодейната сила на водата, като се къпят булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден, момите и ергените и всички именици.
Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Ергените къпят момите, за здраве се къпят и младите мъже, а в Югозападна България на този ден къпят младоженките и момиченца до едногодишна възраст, откъдето идва и другото название на празника - Женски водици.
Това е третият ден от празника Водици, който бележи края на "Мръсните дни" и хората обръщат поглед към сбъдването на предвещанията за здраве, щастие и берекет. Ивановден поставя край на периода, в който бродят маскираните новогодишни дружини.
Народът вярва, че когато светците си поделяли света, на Йоан се паднало да кръщава вода, земя, млади булки и малки деца. Поставили жената в центъра на живота и семейството, те нарекли празника Женски водици, а ритуалите се изпълнявали само от жените.
За празника майките и съпругите им приготвят обреден хляб - петохлебие, който носят в църквата и оставят пред иконата на Св. Йоан Кръстител. Благословена от свещеника, погачата се раздава на близки и съседи за здравето на именника.
На Женски водици задължително се къпят сгодените моми, булките. Булката се къпела в девера или кума си, като го дарявала с кърпа и чорапи. Разбира се, задължително се къпят също именниците и децата за здраве. Явно навремето къпането не се е приемало за приятно нещо, тъй като по обичай можело да се откупиш с пари, за да не те къпят. На места се от "водичарки" се извършва ритуала "Водици", наподобяващ този на "совойниците" на Зимния Кръстовден, но без освещаването на водата.
По традиция Ивановден се смята и за ден младото семейство, което е минало под венчилото през изминалата година. Светецът е почитан и като покровител на кумството и побратимството, като женените гостуват у кумовете си. Народните традиции и обичаи повеляват на Ивановден кума или девера да "къпят" младоженците, сключили брак преди една година, пръскайки ги с вода. Младото семейство от своя страна носи на кума вино, кравай и месо, тъй като този ден е посветен на кумството и побратимството, чийто покровител е Св. Йоан Кръстител.
На трапезата на Ивановден присъстват: фасул, варено
жито, ошав, баница, кървавица, свински ребра със зеле и печена луканка.
