Таня Стоянова, преподавател по български език и литература представи творчеството на своя учител Иван Пенев удостоен с Наградата за литература на Община Враца.Тя отбеляза в началото дългите години просветителска дейност на поета в класните стаи и литературните кръжоци. Стоянова определи поетичната книга „Сбогуване” като прозрение на зрелостта, събрала светлата печал на надежди, разочарования, на отчаяние и вяра с вечните теми за времето, Родината, и любовта и за човекът търсещ смисъла на своята кратковечност, очертал браздата от хляба до звездите. Таня Стоянова отбеляза най-често срещаните понятия в творчеството на Иван Пенев, като светлина и доброта.
Прозвучаха и стихове в които думите рисуваха опустелите ниви и опустелите човешки души, обликът на едно мъртво и продажно време, в което няма милост човешка. В трагичните прозрения за Родината, сред натрупаното мълчание, чрез стиховете си поетът заяви, че чува тътена на народния гняв. „Оптимизъм, обаче извира от стиховете, когато творецът им ни внушава, че за историята не са важни бръщолевенията на политиците на партийните генерали и платените родолюбци, а гласът на поетите и апостолите. Иван Пенев показва с перото си, че пази вярата си в живота и остава верен на пречистеният си порив за доброто и чест. На сляпата алчност и духовно нищожество поетът противопоставя истината и висотата на простия човешки живот - домът, децата, хлябът и любовта на жената - каза в словото си Таня Стоянова.
Ценителите на творчеството на Иван Пенев за пореден път се докоснаха до стиховете му за любовта, пълни с чистота, нежност и дълбочина на интимното преживяване. Всички усетиха изповяданата му мъдрост, че светица и грешница, за него жената е благослов, светлина, вярност и споделена участ за вечност на мига. Иван Пенев благодари на организаторите на поетичната вечер - Клубът на културните дейци в града и Регионалната библиотека "Христо Ботев". Той прочете свои непубликуване стихове, писани наскоро, но не за последно, защото „Но жив в душата още блика онзи извор от който пия доброта…и ме боли от бистрота душата, от сладост, че живея ме боли…”
