Заради вечнозелените си листа и идеална пирамидална форма, елхата била символ на неумиращата природа. Когато денят намалявал, а всички останали растения изглеждали мъртви, с ритуали около свещеното дърво, германците измолвали идването на пролетта. Още тогава обредното дръвче било украсявано със сушени плодове и свещи.
След като германските племена били покръстени, култът към елхата вместо да затихне, ставал все по-силен. Причината – обредното дръвче започнало да се свързва с Рождество Христово. Всяко семейство имало свое коледно дърво, а през XVII започнали да се произвеждат гирляндите – първоначално покривани с истинско сребро, което не след дълго било заменено с по-евтин метал. Стъклените топки пък се появили два века по-късно като алтернатива на сушените плодове. На върха на елхата започнали да поставят звезда, символизираща Витлеемската, възвестила раждането на Спасителя.
По същото време започнали да поставят коледни дръвчета по градските площади, около които се организирали тържествата за празника. Видът на сияещото дърво предизвиквало такъв възторг, че скоро обичаят започнал да се разпространява и в останалите европейски страни. Първо това станало в Швеция, Финландия и Дания и около 1840 г. в Англия и Франция.
Най-дълго се съпротивлявали на коледното дърво отвъд океана, където смятали, че този обичай е идолопоклонически. Едва в началото на XX век коледните дръвчета започнали да красят всеки американски дом.
И така коледното дръвче, произлязло от отдавна забравена езическа религия, превзело целия свят и се настанило във всеки дом. Украсата му ставала все по-пищна – блещукащи лампички, разноцветни играчки и миловидни ангелчета. В Германия обаче, откъдето произлиза и традицията, все още предпочитат да украсяват празничната елха с коледни сладки, ядки и сушени плодове – символи на плодородието.
Източник: hera.bg
