Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. При моделирането на Ботевата глава той получава известна помощ от младия художник Антон Митов. Паметникът изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата свитък хартия. Разпилените листа в краката му подчертават решението да се премине от думи към дела. Върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници и прикрепени бронзови барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски/за последните двама – единствените и днес художествени изображения/, внушителна табела с текст и четири лъвски глави, из чиито уста бликала бистра вода. Металните плочи на паметника са отлети във Виена.
Изображението на Ботев е значително по-различно в сравнение с онези, който познаваме. Използвана е последната снимка на Ботев, направена в Букурещ преди заминаването с четата за България, на която той е с братята си Стефан, Кирил и Боян.
На споменатия последен фотос Ботев е доста отслабнал в лицето, с късо подстригана пригладена коса, с характерните си мустаци, но с малка брада и без следа от сравнително гъстите бакенбарди.
Този образ не е единственият, в който Христо Ботев е изобразен така, както е загинал. Само няколко месеца след смъртта му, в края на 1876 г., неговият пръв художествен образ се появява в стенен "Календар за година 1877”. Подобни са последвалите публикации на Захарий Стоянов при издаването на книгата "Христо Ботйов. Опит за биография” и портретната скица с креда от Антон Митов, публикувана през 1891 г. в сп. "Илюстрация - Светлина".
До 1955 г. паметникът на Ботев се намира на едноименния площад, откъдето е демонтиран в същата година, като неотговарящ на стилистиката на епохата. Заменен е от бюст-паметник, който от своя страна отстъпва място на открития на 2 юни 1964 г. монумент, които и днес се извисява на площад „Христо Ботев”.
В началото на 90-те години, първият паметник на поета-революционер е поставен в градинката на площад ”Руски”. Всъщност, експонирани са постаментът с металните барелефи и скулптурата на Ботев. „На склад“ остават металната ограда и четирите бронзови глави. За срам на „признателните поколения“, неколкократно са извършени посегателства над елемент от паметника – сабята на войводата.
Постаментът от 1890 година наскоро е монтиран в село Косталево. По
тази причина Богданов призовава за обществен дебат паметникът на Ботев в
цялост да бъде възстановен във Враца - на гаровия площад, на площад
"Македония“, на стадиона или пред музея в града.
