За това спомогнаха и изпълненията на Детски хор „Бонка Големанова“, при НЧ „Христо Ботев 1884“, с диригент и ръководител Боряна Нешкова, както и на група „Етна”, които бяха подготвили репертоар от джаз, етно и български фолклор.
В зала „Орханиец” професор д-р Драгомир Лалчев представи книгата на доц. Димитрина Михайлова от Института по български език към БАН - „Местните имена в Ботевградско”. Книгата е издадена през 2008 година и съдържа над 8000 имена на селища и местности в бившата Ботевградска околия. Данните са събирани в периода 1980 – 1984 година, като освен общинските партидни книги за гражданското състояние, са използвани също стари географски карти, данни от възрастни местни жители и други.
„Топонимията осветлява местностите, показва пътя на археолозите. Много често имената на местности и селища показват къде трябва да се правят разкопки и проучвания. Освен това имената на местности и селища дават ценни данни за историята, тъй като те са консервативни и пазят в себе си много архаични думи, които отдавна са изчезнали от книжовния и диалектния език” – заяви проф. Драгомир Лалчев.
Името на прохода Витиня идва от румънски език, Мурта е от тюркски, а Баткун от старобългарски. Етимологията на Бебреш е от бебър, което означава видра, Новачене произлиза от старинното име новак, което е със славянски корен, Медвен идва от мечка. Това са малка част от фактите в монографията „Местните имена в Ботевградско”.
Посетителите в музея видяха с помощта на лупи портретите на десетки български поети. Лицатаи емоциите им, запечатани на 5 декември 1989 година по време на голямото литературно четене в легендарната 65-та аудитория на Софийския университет.
Източник: botevgrad.com
