Преди пристигането им птиците са преминали лечение, заради различни наранявания в дивата природа. Лешоядите, или карталите, са претърпели пълно възстановяване в различни рехабилитационни центрове и е преценено, че са способни да оцелеят на свобода. След това са били транспортирани до България, със съдействието на испанската организация AMUS и Фондацията за опазване на лешояди - Vulture Conservation Foundation.
Това е първата пратка по проекта "Живот за брадатия лешояд", който има за цел реализирането на последния етап от възстановяването на едрите видове лешояди. Проектът е част от Плана за действие за опазване на лешоядите на Балканския полуостров (BVAP), създаден през 2002 г.
В "Живот за брадатия лешояд" участват 8 партньори от 3 европейски страни: координаторът сдружение "Зелени Балкани - Стара Загора", Фонд за дивата флора и фауна, Фондация ЕкоОбщност, EVN - Електроразпределение Юг ЕАД, Северозападно държавно предприятие - Враца, Дирекция Природен Парк "Сините камъни" от България, Фондация за опазване на лешоядите (VCF) от Нидерландия и Milvus group от Румъния.
75% от проекта са осигурени с подкрепата на Европейската комисия, а останалите 25% разчитат на обществена подкрепа за завръщане на лешоядите.
От Зелени Балкани припомнят, че съвместния екип на тяхното сдружение, ФДФФ и Дружеството за защита на хищните птици успешно върнаха изчезналия черен лешояд, както и белоглавите лешояди в Стара планина и Кресна. Сега тяхната цел е стабилизиране на популацията на черния лешояд, като наскоро се излюпиха и първите две бебета за 2024 г.
Също трите организации целят да върнат брадатият лешояд в страната, който се смята за символ на българската природозащита. Дейностите са подкрепени от няколко международни партньори, сред които и редица зоопаркове.
Лешоядите са птици с особена важност, тъй като играят важна роля в ограничаването на разпространението на зоонози сред популациите на дивите и домашните животни. Такава болест беше причина за животновъдството епидемия от чума по свинете през 2019 г.
Допълнително, тези птици неслучайно са наречени "санитари на дивата природа". От Зелени Балкани обясняват, че обезопасяването на гробища за домашни животни коства на стопаните и икономиката стотици хиляди левове, както и причинява значително замърсяване на околната среда.
