Припомняме, че въпросната наредба 16 бе оспорена миналата година от директор, което спря провеждането на 450 обявени конкурса за директори. Цяла година въпросните институции работиха с временно изпълняващи длъжността директори. Наскоро излезе решението на Върховния административен съд, което отхвърля жалбата, но постановява, че в комисиите по избор на директори на общински училища не могат да участват представители на МОН.
Предстои да видим дали МОН ще обжалва това решение, но по-вероятният сценарий е да не го направи, ако се съди по коментарите на новия просветен министър проф. Галин Цоков. Той заяви, че евентуално обжалване ще забави с още месеци избора на директори вече не на 450, а на поне 600 училища, тъй като междувременно някои директори са навършили пенсионна възраст. Той е дал задача на екипа си да анализира готовността на ведомството да проведе конкурси по новата наредба - с тестови въпроси и практически казуси. Възможно е тя да се апробира първо при 50-60 училища, които най-отдавна са без титуляри.
Проучването на синдиката показва, че 91,5% от анкетираните смятат, че всички важни нормативни документи в образователната система трябва предварително да се обсъдят и имат консенсус в Националния отраслов съвет. На въпроса: "Смятате ли, че в състава на конкурсната комисия за директори трябва да има член на МОН или РУО?", 45,3% са отговорили, че трябва да има членове и от двете институции, а 18,2% смятат, че не трябва да има участници от тези институции. 15% смятат, че само Регионалното управление на образованието трябва да има член, а 14,1% смятат, че само МОН, без РУО, трябва да влязат в състава на комисиите.
Близо 90% от участвалите в изследването са заявили, че представители на синдикатите би следвало да участват в комисиите по избор на директори, а над 75% смятат, че в тях трябва да има представители на работодателските организации в образованието. Интересен е отговорът на участниците по повод на участието в тези комисии на член на "Обществения съвет", в който членуват родители. 71,4% смятат, че този участник е с ниска експертиза и няма място в тази комисия, 25,3% пък са склонни да има такъв член само и единствено, ако е с висше образование. Останалите 3,3% смятат, че родителите са важен политически електорат, макар и с начално образование.
По повод на изискването за стаж на кандидатите за директори 57.5% от респондентите смятат, че трябва да се изисква поне 10 г. педагогически стаж, 21,7% са склонни за 5 години, но ако този стаж е като педагогически специалист с управленчески функции. 55,8% смятат, че бъдещият директор на образователна институция трябва да има магистратура/специализация в „Управление на образованието“, а 39% смятат, че всяка педагогическа специалност е достатъчна.
ПНа въпроса "Смятате ли, че при провеждането на директорските конкурси ще има опити за партийни лобирания?" отговорилите все още са с усещането, че партиите режисират процеса с 82,6%, а 9,5% смятат, че правилата са добри и не допускат партийни интервенции. На последния въпрос "Смятате ли, че видеонаблюдението, включено като задължителен елемент при провеждане на изпита, ще бъде ефективно?" 65,6% смятат, че ще бъде, но само и единствено, ако бъде предоставяно безусловно при поискване, което не е записано в наредбата. Останалите респонденти не го приемат за ефективно, а само затрудняващо процеса и настояват за неговата отмяна.
• България • Общество / Общество • 617 • 0
Искат нови правила за избор на директори в образованието
75% от учителите са "За" отмяна на наредбата за директорските конкурси и изработване на нова след консенсус с учителските и работодателски организации. Само 10% са срещу тази отмяна. Това показва национално проучване на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", в което са участвали 92,9% учители и директори и 1,6% родители. Оттам открай време са против наредбата, тъй като тя не е била обсъдена на Отраслов съвет за тристранно сътрудничество, пише в. "Сега".