В Ръководството се посочва, че излагането на топлина увеличава риска от настъпване на трудови злополуки на работното място, причинени от потни длани, замъглени предпазни очила, замайване и намалена мозъчна функция. Авторите констатират, че продължителното излагане на топлина може да доведе до ефекти като дезориентация, нарушена преценка, загуба на концентрация, намалена бдителност, невнимание и умора и по този начин също се повишава рискът от злополука. Те обръщат внимание на необходимостта от задължителни по-чести почивки, както и на значението на хидратацията и пиенето на хладна питейна вода (10 – 15 °C) на всеки 15 – 20 минути дори ако работниците не се чувстват жадни. Задължение на работодателите е да осигурят средства за подходяща хидратация на работниците.
Инспекцията по труда също обръща внимание на работодателите, че трябва да предприемат мерки за минимизиране на риска при работа в горещините, които могат да бъдат организационни или технически.
При работа на открито по-добър ефект имат организационните мерки като въвеждане на повече почивки, промяна на работното време с цел избягване на полагането на труд в часовете с най-високи температури, промяна на вида работа и др. Такива задължително трябва да бъдат предприети, когато от Националния институт по метеорология и хидрология са подадени червен или оранжев код за опасни климатични явления.
На работниците трябва да се осигурят приоритетно колективни средства за защита при работа на открито, най-вече по отношение на риска от слънчев/топлинен удар. За възстановяване на топлинния баланс на организма трябва да се осигури достатъчно количество питейна вода, както и топли и студени напитки и други течности за възстановяване.
Осигурени трябва да бъдат и места за почивка, в които работещите биха могли да възстановят топлинния баланс на организма си.
При работата на закрито приоритет имат техническите мерки, които да осигурят в помещенията подходяща температура, съобразена със специалната Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места. През топлия период на годината оптималните стойности са: за лека физическа работа от 22 до 25 градуса; при средно тежка физическа работа от 20 до 23 градуса, а при тежка физическа работа градусите са от 18 до 21. По изключение, в определени случаи, при много висока външна температура, тази стойност може да бъде съответно до 33 градуса или до 31 градуса.
При дейности на закрито, когато производствените процеси се извършват в условията на много високи или много ниски температури (например при леене на метали или работа в хладилни помещения), се препоръчва техническите мерки да се комбинирани с организационни. В такива случаи следва да се осигуряват по-чести почивки, които да бъдат извършвани в помещение с условия за възстановяване на топлинния баланс на организма.
В рамките на общия контрол, по време на текущата си контролна дейност през летния период инспекторите по труда проверяват и дали работодателите са предприели мерки за минимизиране на рисковете при работа в прегряващ микроклимат. Проверки се извършват и по сигнали, които обаче са единични и най-често се подават от работещи на закрито.
