На базата на съдебната практика, произтичаща от чл. 229 от ГПК, служителите на Агенцията подават искови молби само ако няма образувано дело за откриване на производство по несъстоятелност по иск на друг кредитор. Ако основанието за подаване на иск заради неизплатени възнаграждения е установено след първото открито заседание по вече стартирало дело, исковата молба на Инспекцията по труда не може да се присъедини към него. Според чл. 629, ал. 4 от Търговския закон срокът за присъединяване е до първото открито заседание.
В част от случаите Инспекцията по труда не подава искови молби, въпреки настояването на работниците и служителите, тъй като в хода на контролната дейност не са събрали доказателства, че се дължат възнаграждения на поне 1/3 от работниците и служителите за повече от два месеца. В други случаи работодателят към момента на проверката изплаща редовно трудовите възнаграждения, а задълженията са за стари периоди, поради което не може да бъде доказана трайност на неплатежоспособността – едно от условията за иницииране откриване на производство по несъстоятелност според установената съдебна практика. Има и жалби, касаещи задължения, за които давностният срок от три години е изтекъл и за които също няма основание да бъдат подавани искове в съда. Срокът започва да тече от момента, в който трудовите възнаграждения са станали дължими и изискуеми. Има и случаи, в които контролните органи на Агенцията са обективно възпрепятствани да извършат проверка, поради което не могат да бъдат събрани доказателства за дължими суми.
Във всеки случай, в който се установи забавяне на възнагражденията, се изследва дали не са на лице условията за откриване на производство по несъстоятелност. От началото на април до момента Инспекцията по труда е инициирала откриването на 35 производства за обявяване в несъстоятелност на работодатели, които дължат възнаграждения на около 1000 работници и служители. Седемдесет предприятия са изплатили междувременно трудовите възнаграждения, а седем са започнали изплащането им.
