In memoriam: 40 дни без Цветко Петков
Цецо Бандата - това му е прякор от детските години, както го наричат и сега неговите съученици. Тогава е бил добър лекоатлет, свирил е на цигулка, бил е знаменосец на гимназията, която завършва със Златен медал. След това е студент в Харков, полиглот, математик, блестящ шахматист и бриджьор... Сега вече не е между нас и ще остане като Кмета.
Да, той бе първият демократично избран кмет на Мездра, но това е само простият факт, защото всъщност Цветко Петков бе обединителната фигура, той направи възможен диалога между политическите партии в началото на прехода, той изгради, конструира и режисира на политическата сцена онази атмосфера, която не впримчи местните политици в безсмислени борби, а много бързо превърна Общинския съвет в работещ в полза на общината орган.
Той наистина бе на еднакво разстояние от всички, като освободи сериозен периметър за действие на политическите партии. Още от самото начало той бе не само формален, но и неформалният лидер на общината, защото бързо влизаше в диалог с всеки, бе деликатен и правдив, съобразителен и милостив, чувствителен и емоционален, с бърза реакция и разумни и последователни управленски стратегически ходове.
Цветко Петков умееше да преодолява противоречията с огромната си ерудиция, финес, компетентност и бързина. Пътят му бе отворен във всички кабинети и на всички равнища. Опитът му на специалист и партиен работник го правеше необикновено жив в диалога, достатъчно убедителен и винаги с един ход напред.
Да, но сега се питаме: Успяхме ли да оценим приживе Цветко? Защото ние, българите, приживе търсим кусурите, след опелото намираме добродетелите и за тях говорим упоително най-вече пред свещите.
Мощният му интелект въобще не заслужаваше общинско място, опитът му граничеше с мащабите на държавата, идеите му далеч надхвърляха границите на Врачанско, а добротата му стигаше не за Европа, а за цялата Планета. Човек като него би стоял достатъчно достолепно и компетентно във всеки министерски кабинет, но той нямаше нито такава цел, нито такива елементарни стремления. Красноречието му сигурно би спирало дъха на дребните чуждоземски пионки е в парламента...
Но... Цецо скромно си отиде, недостатъчно и ясно разбран от заобикалящата го среда - хора, време и нрави, той си отиде и огорчен, защото поведението му на великодушен мислител-романтик се приемаше като самопринизяване на собствената му личност. Той си отиде надмогнал и надживял дребнавите страсти, над които стоеше по принцип.
Някои проумя ли, че за да контактува достатъчно внимателно и по човешки с всеки, той трябваше често да „слиза” от пиедестала на равнището на собствения си огромен интелект и възпитание. И той го правеше елегантно, без да засегне другия, без да го нарани, което извисяваше всеки негов събеседник.
Своите грешки той посвети единствено и само на себе си и собствения си бит, без с нищо и никога да ощети когото и да било и когато и да било наоколо. Грешките, обаче, в очите на мнозина се превърнаха в негов портрет, зад който останаха в мъглявината на миналото всичките му достойнства.
Защо? Ще се роди ли скоро тук такъв човек, ще има ли скоро отново обединител, безупречен диригент на политическия хор, ловък и опитен администратор, недостижим енциклопедист, достолепен и честен християнин, работлив и спокоен ръководител, даровит певец, талантлив шахматист, духовно богат и очакван навсякъде бохем?!
И всичко това съчетано в една само личност - Цветко Петков!!! Тези му качества плашеха, плашеха политическите партии, защото той би изместил техните „вождове”, плашеха конструкторите на политическите игри, защото той ги засенчваше, плашеха неговите опоненти, защото нямаха силата да застанат срещу му. Дали времето на прехода въобще можа да понесе и приеме неговите добродетели?!
В този смисъл преселението на Цецо поставя пред всинца ни един много съществен въпрос: Ще надмогнем ли дребнавото си човешко охулване на всяко чуждо прегрешение, пред достойнствата на другия?!
Не зная... Но ние оставаме в дълг към един голям приятел на всички, пред един безкраен оптимист и предан до край на Родината си патриот, пред един почетен гражданин на общината, духовен аристократ, пред един истински достолепен българин!
И мисля, че всички оставаме с дълг към тази светла и неотразима личност, каквато бе и ще остане Цветко Петков.
Затова на нашата маса винаги ще се намери една чаша за Бандата, една добра дума за него, един добър спомен за Кмета и една хубава италианска песен за приятеля на изпроводяк...
От приятелите на тази маса
