Така например висшистите в Перник, Видин, Силистра и Търговище получават едва 60 на сто от средната заплата за страната за хората с такова образование. Затова и в тези градове може да има недостиг на кадри с висше образование. По отношение на работещите със средно образование, най-ниски възнаграждения получават в областите Видин, Хасково и Благоевград. Те взимат около 76-77% от средната за страната заплата за такава квалификация. В тези области с голяма вероятност могат да бъдат очаквани структурни дефицити от лица със средно образование, пише в стратегията.
Структурният излишък от човешки ресурси с основно или по-ниско образование през 2021 г. се предвижда да достигне в някои региони 115.7 хил., а през 2030 г. да намалее до 52.3 хил. Прогнозираните регионални дисбаланси ще бъдат съпътствани с голяма степен свръхзаетост на лицата с основно и по-ниско образование.
От една страна, лицата с основно и по-ниско образование ще заемат предимно позициите, изискващи средно образование, за които има дефицит на лица със средно образование и няма достатъчно налични човешки ресурси на местно ниво, пише в стратегията.
От друга страна, на пазара на труда се очаква да има натиск от лицата със средно образование да заемат позиции за работна сила с висше образование (на които биха могли да бъдат ангажирани и лица с по-ниско образование). По този начин, лицата с основно и по-ниско образование ще бъдат пренасочени и към позициите, изискващи средно образование (които биха могли да се заемат от лица с по-ниско образование), и които ще бъдат овакантени от работещи лица със средно образование, допълват авторите на стратегията. Според нея през 2021 г. се очаква недостигът на кадри със средно образование в дадени региони да достигне 63,2 хил. души, а през 2030 г. да намалее до 34,9 хил. души. При специалистите с висше се прогнозира липса на 52,5 хил. души през 2021 г. в дадени региони., а през 2030 г. – 17,4 хил. Тези дисбаланси ще се проявят само в определени области, независимо от наличието на структурен излишък на лица с висше образование в икономиката като цяло.
Рекорден недостиг на пазара на труда ще имана работници с основно и по-ниско образование. Причината, те ще трябва да заемат позициите, изискващи средно образование, за които има дефицит на такива кадри. Заплахи за пазара на труда до 2030 г. са ръст на безработицата и бавно намаляване на броя на безработните в първите години от десетилетието поради стагнация на икономическото развитие и преструктуриране на икономиката вследствие на епидемията . Заплаха е структурната безработица в резултат от закриване или пренасочване на производства в изпълнение на противоепидемични или мерки включени в „зелената сделка“.
През втората половина на десетилетието е възможна заплаха от ограничаване на икономическия растеж поради растящ недостиг на кадри с търсените от работодателите умения в резултат от намаляване на работната сила, застаряване на населението и увеличаване на емиграцията, както и поради недостатъчни мерки за образование и обучение, отговарящо на потребностите на икономиката.
Възможни заплахи са: закриване на традиционни работни места вследствие на глобализацията и новите технологии, изоставане в дигитализацията, бавно адаптиране на индустриалните отношения към пазара на труда, който става все по-разнороден, глобализиран и нетрадиционен. Недозаетостта при човешки ресурси с висше образование и нетърсени от работодателите специалности ще нараства в средносрочен план. Ограниченията на свободното движение на хора поради противоепидемичните мерки са заплаха и за свободното движение на работници, особено при сезонно заетите.
Източник:pariteni.bg
