Някой беше съобщил на тел 112 и минути след това пристигна екип на полицията. Отведоха младия мъж в Районното управление с някаква необичайна за наблюдаващите деликатност. В коридора на полицията служителите на реда се опитаха да успокоят агресивният човек. Не им се отдаваше. Той продължи да вика и да крещи. Няколко униформени се суетяха покрай него, без да реагират дори на опитите му да им посяга. Находчив униформен намери начин малко да промени ситуацията. Той предложи на мъжа цигара и го изведе на стълбите пред сградата.
На въпроса ни „Защо мъжът буйства, кой е той и защо не го затворят в ареста” служителят на реда каза: ”Не е престъпник, и не е пиян. Момчето е с психични увреждания и не за първи път бяга от диспансера. Обадихме им се да дойдат да си го приберат. Дотогава виждате, че се опитваме да го успокояваме.”
Успяхме да снимаме болния мъж и се надяваме да сме го направили професионално, така че, да не се вижда лицето му. Нещастникът не е виновен, че здравето му е увредено, а то е част от личните му данни. Изчакахме повече от половин час да дойдат служители на Центъра за психично здраве и да направят необходимото за пациента си. Не ги дочакахме поради неотложен ангажимент. Кога са дошли, така и не разбрахме. Явно има нещо гнило в грижата за психично болните хора във Враца. Реформите в здравеопазването и за тях вероятно са ”болни”.
Във Враца безспорно има
добри лекари професионалисти, но както и в цялата страна и тук, психодеспансера
е препълнен с пациенти. Повечето от тях са настанени за лечение със съдебно
решение. Близо 42 000 души в страната са хоспитализирани и след това изписани от
псиатричните клиника за миналата година. Всички са с психични разстройства и
как и дали са продължили лечението си не е ясно, тъй като липсва регистър на
психично болните у нас. Докога младият буйстващ мъж ще се лекува? Колко пъти още ще бяга от психодеспансера и какво ще стане с него след изписването му? Засега отговор на тези въпроси няма.
