Илия живее в Мездра и се занимава с мед от 27 години, а пчелните кошери е разположил в бащината си къща в село Люти брод. В далечната 1995 година започва само с един кошер, а в момента се грижи за над 50, всеки от които е изработил сам. Развива дейността си с много труд, но и вътрешна удовлетвореност.
Той споделя, че продукцията му се продава добре и все още има хора, които купуват домашен мед. Още по-хубавото е, когато го взимат от малките производители.
„Моето производство е от няколко вида мед. Първият, който се вади в началото на лятото, е акациевият мед. В него има и от джанки или от сливи, тези които са цъфнали рано. Има също осен, който също е ранно цъфтящ, и глог. След това има билков мед, един или два пъти. Мановият мед, които имам, е много рядко срещан. Моят е черен с червен оттенък. Той се добива от маната на иглолистните или широколистните дървета. Най-хубавият мед е в Странджа планина, от широколистни дървета, той е тъмночерен със зелен оттенък, много тежък, но и много полезен.“
За съжаление пчелите малко по-малко изчезват, призна занимаващият се от дълги години с отглеждането им Илия.
„С всяка година кошерите и продукцията намаляват. Има така нареченият синдром на празния кошер. В даден момент от годината, при хубаво време към края на есента, пчелите просто напускат кошерите и умират. Дължи се на това, че щом напуснат кошера се заразяват с различни болести.“
Един от най-големите страхове на пчеларите днес е, дали ще успеят да опазят пчелите си живи. Причина за високата смъртност са и препаратите, с които арендаторите пръскат посевите си.
„С пръсканията също има проблеми понякога. Въпреки постановленията до земеделските производители и до кметовете, които трябва да уведомяват пчеларите, все пак има случаи на пчели, които загиват сред посевите. Най-опасно е пръскането на рапицата, защото тя е в началото на пролетта, а пчелите посещават много от тези посеви и буквално умират цели пчелни семейства.“
Илия Иванов е член на Пчеларското дружество „Нектар” в град Мездра. С тъга признава, че пчеларите в дружеството са останали малко и вече не се събират както преди. По-младите пък нямат желание да се занимават с отглеждането на пчели или бързо губят интерес.
Последната изложба на дружеството се проведе през 2020 г. и бе под наслов „Спасим ли пчелите, спасяваме и себе си”. Тя бе 16-та поред, организирана от Община Мездра, Общинска служба по земеделие, НЧ „Просвета 1925” и Пчеларско дружество „Нектар”.
„Първата книга, която съм прочел за пчелите, бе написана от шест човека. Нейните последни изречения бяха - „всичко, което е написано тук, е истина, но не всичко още се знае”. За пчелите винаги има какво да се научи. В Пчеларското дружество обменяхме опит, особено с по-старите пчелари.
За съжаление, всичко стана промишлено. Хората започнаха да работят по европейски програми за финансиране с цел да вземат средства, а после се отказват.“
Истината е, че за да си пчелар, ловджия или рибар, трябва да си го имаш отвътре, споделя Илия и съветва хората да търсят мед от производителите, за да получат чиста и сладка продукция. Подкрепата към малкия бизнес е от съществено значение за неговото оцеляване.
