Игнажден празнуваме в чест на Игнатий Богоносец - един от учениците на св. Йоан Богослов. Св. Игнатий е живял през ІІ век. Според благочестиво предание, той е онова дете, което Исус Христос посочил, докато апостолите спорели за първенство. Повикал детето и го прегърнал, като казал: "Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема." Застигнат от участта на повечето ранни християни, вследствие гоненията срещу тях, св. Игнатий намира своята мъченическа смърт. Загива на сцената на римския колизеум, разкъсан от диви зверове.
Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица, което намира и отражение в песенния фолклор: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това е периода, през който младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко.
Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Обредността на празника дава представа за начало. В някои райони на България Игнажден се смята за начало на мръсните дни и на прехода между старата и новата година.
Вярва се, че от Игнажден започва Новата година и коледните празници. В много части на страната срещу празника е първата кадена вечеря, която носи обреден характер. За нея се приготвят постни храни, жито, орехи, лук. Опичат се игнажденски кравай и питка – върху нея се поставя восъчна свещ. Най-възрастният в семейтвото прекадявал трапезата и жилището с тамян. Пепелта от каденето, житото, орехите и недогорялата свещ имали предпазваща сила и се използвали и през останалите кадени вечери.
Най-характерен за Игнажден е обичаят „Полазване”, който се свързва с магията на първия (ден, събитие). Първият прекрачил прага на дома в този ден се нарича „полазник”, „полезник”, „споходняк”. Полазник може да бъде всеки човек или животно. Вярва се, че ако той има добър полаз в домът ще има щастие, здраве и богата реколта.
Ако полазникът е човек, то той трябва да е късметлия, добродушен, имотен. Ако е животно, то трябва да е здраво и силно, за да бъде силна и плодородна годината за посетеното семейство. Ако полазникът донесе берекет се кани и на следващата година.
Свързаните с Игнажден народни представи и вярвания отразяват митологичният характер на този ден и преходния момент в природния кръговрат. Смята се, че през този период се появяват различни свръхестествени демонични същества, способни да напакостят на хората. Рано сутринта на празника жените посипват около къщата от каденото жито и пепел, вярвайки, че така ще прогонят злото. За да не се пръсне берекетът, не се ходи на гости, не се дава на заем, а даденото предишните дни се прибира.
Народни поверия, свързани с празника
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
Не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година
