След дълго прекъсване, слънчевият неделен ден отново събра мало и голямо отблизо и далеч, за да отпразнуват заедно Деня на селото. Площадът бе изпълнен с усмихнати хора в пъстри носии, смях и весела глъч и с уханието на цъфналите люляци.
Празничният ден започна с легендата за онази красива българка, с коси - къдрици и очи – звездици, която с любов и ласка там – красивото кътче под Ржана планина, дала името на селото.
В своето слово кметът на Игнатица Иво Костов подчерта, че е изключително щастлив отново да види толкова много и усмихнати хора. Той благодари на участниците за тяхната неуморна всеотдайност да поддържат духа на художествената самодейност и им пожела да предават своята любов към родния фолклор на младите, за да пребъде българщината.
Поздрав към игнатчени отправи и кметът на Община Мездра – Иван Аспарухов, който им пожела да бъдат здрави и все така заедно и в празник, и в делник.
Денят на Игнатица започна с поетичен рецитал на най- младите самодейци при НЧ „Никола Й. Вапцаров 1919” по стихове на местни поети от дефилето, след което сцената бе завладяна от изпълненията на малките танцьори и жизнерадостната българска ръченица
Празникът на българското продължи с изпълненията на женските певчески групи от читалищата в Игнатица, Оселна и Зверино, на Мъжка фолклорна група „Змей Горянин” и самодейният танцов състав при Читалище „Пробуда” от село Миланово
Народни песни и буйни северняшки хора до късно огласяха Ржана планина, пробудена сякаш от кипящия живот и съхранената памет и от онова безкрайно дълго българско хоро, което се изви на мегдана.
