Надписът на монумента в града припомня пътя на Апостола: “Дойде от Хърлец Дякон Левски, запали вощеница при поп Тодора и събра бакал Глигорчо Ценов, даскал Илия и Коста Табаков и си говориха за националното заповедание. Помоги, Господи. Лето 1872.

Писал Иван от Кутловица ( дн. Монтана).”

Пред монумента на Левски цветя на признателност поднесоха народните представители от ГЕРБ Дилян Димитров и Ирена Димова, областният управител Росен Белчев, кметът Златко Живков и председателят на Общинския съвет - Монтана Иво Иванов, зам.- обл. управител Нина Петкова.

Историчката Димитрана Стоянова от Регионалния исторически музей припомни още местата в монтанско, свързани с живота и делото на Апостола.

Според изследванията на краеведа Славко Григоров и чипровчани и околните села, с основание трябва да се гордееят, че на Трите чуки в Чипровския Балкан е стоял Левски като знаменосец в четата на Панайот Хитов през 1867 г.

От там четата на Панайот Хитов и байрактарят на четата тръгват по билото на Стара планина.

На 31-й юли 1867 са в Берковския балкан и на 2 август преспиват близо до Трите чуки. Сутринта стоят на средната чука, откъдето се открива при изгрев слънце красива гледка. Панайот Хитов я описва: “От там се вижда река Дунав, вижда се и Витоша над София, види се и Самоковският балкан - Рилската планина.”

На 3-й август слизат в Топли дол, срещу Бабин зъб.

В четата на Панайот Хитов са получили първото си бойно кръщение Хаджи Димитър и Васил Левски.

Васил Левски е знаменосец на четата, която 54 дни върви по билото на Стара планина.

“Васил Левски, знаменосецът на четата на Панайот Хитов, е проумил нещо, което другите войводи още не са осъзнали: “С цената на собствения си живот се убедих, че времето на четите свърши!...” “Нам е нужна вътрешна организация! Всеки от нас трябва да стане четник в една тайна местна чета, която трябва да се въоръжава в мълчание, да приготовлява всичко необходимо и да се обучава за деня, в който ще се почувствуваме готови и ще се вдигнем като един човек да се освободим!” Думи, от които е видно, че Левски е видял пътя, по който трябва да се върви за освобождението, а този път е апостолски. По този път той показва родолюбие, психика, психическа и духовна издръжливост, сила и безстрашие.

Цветя поднесоха пред паметната му плоча и в Лом.