Преди това повече от сто години християните били разделени от спорове за почитането на свещените изображения (основно икони). Още в 726 г. император Лъв Исавър забранил почитането на иконите, тъй като имало мнение, че християнската религия се е изродила в идолопоклонство. Настъпили големи смутове в цялата империя. За тях допринесла и властта, защото императорът или хора от обкръжението му взимали страна в чисто богословския спор. Цялата империя се разделила на две яростно воюващи фракции – иконопочитатели и иконоборци. Имало жестоки преследвания, постоянни смени на епископи и патриарси. Видни богослови от онова време се заели да изяснят въпроса за същността на иконопочитанието. През 787 г. Седмият вселенски събор точно формулирал дължимата чест на светите икони: християните почитат не самия предмет (иконата), а изобразената на нея личност. Нещата временно се успокоили, но скоро с нова сила продължили споровете и дори унищожението на прекрасни образци на ранното християнско изкуство (икони, стенописи, мозайки). Докато в 843 г. с църковен събор, свикан от императрица Теодора, най-после се сложил край на иконоборството и в Църквата възтържествувало православието. Това събитие се чества в първата неделя на Великия пост.
Преподобни Захария живял през IV век в Египет. По това време започнало да се развива монашеството и много хора се отдавали на подвижнически живот в пустините на Египет. И Захария, който още бил юноша, заедно с баща си отишъл в една пустинна обител, където и двамата приели монашество. Макар и по-млад от много братя в обителта, Захария бил образец на смирение, послушание и духовна чистота. Упокоил се млад, но останал за пример на всички.
Свети Артемон живял в първите времена на Църквата. Християнските общини се основавали в градовете, където апостолите проповядвали през I век и посели семената на спасителната вяра. В град Селевкия, в малоазийската област Писидия (сега Селеф в Югозападна Турция) през II век там се изявил усърдният и образован християнски проповедник Артемон, когото вярващите избрали за пръв епископ. Той продължил да разпространява учението на Иисус Христос, грижел се за бедните и вдовиците, бил пример за вярващите в слово и дело. Достигнал дълбока старост, свети Артемон се упокоил в мир в началото на III век.
