Освен врачанския археолог, в престижния научен форум се включиха още 11 лектори. Останалите разработки, които бяха представени по време на "Дни на тракийската култура 2017", бяха „Скритото зад златните маски” от проф. Валерия Фол, „Мистерията Зевксипос: траките го наричаха Хелиос” от проф. Ваня Лозанова, „Какво пише на пръстена от Далаковата могила, Сливенско?” от проф. Добрин Денев, „Царици на Тракия и Боспора: власт и влияние по време на Империята“ от гл. ас. д-р Ружа Попова, „Тракийските военни в римската история през III в. сл. Хр.” от гл. ас. д-р Калин Стоев, „Спасително археологическо проучване на Плоската могила в квартал Филипово” от Росица Миткова, „Защо Александър е Велик?” от Варта Корисян, "За Анз ѣ и образоуподобяването на идеята и акта на Иконс-а” от Петър Кацаров, „Константин Велики и траките” от Петко Атанасов „Изолираната от енциклопедиите тракийска история" от Константин Каменов и демонстрация на “Техники за изработване и реставрация на прототракийски керамични съдове” от реставратора Марина Ненова.
Като съпътстващи събития бе открита на документалната и фотоизложба "Херосът остава в Тракия...", посветена на 45-годишнината от създаването на Института по тракология при БАН, и беше представена театралната постановка "Тесмофории" по пиесата на Аристофан. Програмата на "Дните на тракийската култура 2017" включваше и поредица от музикални прояви.
Проектът бе осъществен в подкрепа на инициативата "Пловдив - Европейска столица на културата 2019”.
