Средно разликата в обема на мозъка между дремещите и тези, които не го правят се равнява на 2,5 до 6,5 години стареене, твърдят изследователите.
"Нашите открития показват, че за някои хора кратките дневни дрямки могат да бъдат част от пъзела, който може да помогне за запазване на здравето на мозъка с напредването на възрастта", казва в изявление старшият автор Виктория Гарфийлд, старши научен сътрудник в UCL.
Въпреки че проучването е "добре проведено", сред ограниченията е фактът, че навиците за дрямка са отчетени самостоятелно, казва Тара Спийс-Джоунс, президент на Британската асоциация по неврология и заместник-директор на Центъра за открития в областта на мозъчните науки към Единбургския университет, която не е участвала в проучването.
Резултатите показват "малко, но значително увеличение на обема на мозъка при хора, които имат генетичен подпис, свързан с вземането на дневни сънища", каза тя пред Научния медиен център.
"Дори и с тези ограничения, това проучване е интересно, защото допълва данните, показващи, че сънят е важен за здравето на мозъка", каза тя.
В отговор водещият автор на изследването Валентина Паз, изследовател в Университета на Република Уругвай и UCL, заяви пред CNN, че е съгласна, че "работата има някои ограничения", но те са "уверени" в метода, използван в изследването.
В проучването, публикувано в понеделник в списание Sleep Health, изследователите използват техника, наречена Менделеева рандомизация, за да анализират ДНК проби и мозъчни сканирания от 35 080 души на възраст от 40 до 69 години, участвали в проучването UK Biobank - голяма биомедицинска база данни и изследователски ресурс, който проследява жителите на Обединеното кралство от 2006 до 2010 г.
Менделеевата рандомизация е статистически подход, който използва генетиката, за да предостави информация за връзката между експозицията и резултата.
Изследователите са разгледали участъци от генетичния код, свързани с вероятността хората да подремват редовно, и след това са сравнили резултатите за здравето на мозъка и познавателните способности между хората с гени за подремване и тези без такива гени.
"Чрез разглеждане на гените, заложени при раждането, Менделеевата рандомизация избягва смущаващите фактори, възникващи през целия живот, които могат да повлияят на връзките между дрямката и резултатите за здравето", казва водещият автор Паз в изявлението си.
Подобна техника обаче може да покаже само връзка между дрямката и здравето на мозъка, а не причина и следствие. Освен това изследователите не са разполагали с информация за продължителността на дрямката, която може да повлияе на това дали сънят е полезен или вреден.
Паз заяви пред CNN, че предишни открития сочат, че "кратката дрямка (от 5 до 15 минути) в ранния следобед може да е от полза за тези, които се нуждаят от нея".
Дрямката може да бъде и вредна
Междувременно предишни изследвания показаха, че честата дрямка или редовната дрямка за продължителни периоди през деня може да е признак за ранна деменция при възрастните хора.
Според проучване, публикувано в Alzheimer's and Dementia, вероятността възрастните хора, които дремят поне веднъж дневно или повече от час дневно, да развият болестта на Алцхаймер е с 40 % по-голяма, отколкото при тези, които не дремят ежедневно или дремят по-малко от час дневно: Списание на Асоциацията на болните от Алцхаймер през март 2022 г.
А през юли 2022 г. проучване установява, че хората, които често дремят, имат по-голям шанс да развият високо кръвно налягане и да получат инсулт.
Участниците в проучването, които обикновено дремят през деня, са с 12 % по-склонни да развият високо кръвно налягане с течение на времето и са с 24% по-склонни да получат инсулт в сравнение с хората, които никога не дремят.
"Това може да се дължи на факта, че въпреки че дрямката сама по себе си не е вредна, много хора, които дремят, може да го правят поради лош сън през нощта. Лошият сън през нощта е свързан с по-лошо здраве и дрямката не е достатъчна, за да компенсира това", казва клиничният психолог Майкъл Гранднер в изявление по това време. Гранднер ръководи Клиниката по поведенческа медицина на съня в Медицинския център на университета "Баннер" в Тусон, Аризона, и не е участвал в проучването.
Прекомерната дрямка може да е признак на скрито разстройство на съня, заяви в предишно интервю за CNN специалистът по съня д-р Радж Дасгупта, доцент по клинична медицина в Keck School of Medicine към Университета на Южна Калифорния.
"Нарушенията на съня са свързани с увеличаване на хормоните на стреса и регулирането на теглото, което може да доведе до затлъстяване, високо кръвно налягане, диабет тип 2 - все рискови фактори за сърдечни заболявания", каза той. "Вярвам, че дрямката е предупредителен знак за скрито разстройство на съня при някои хора".
