© iStock

Очаква се инвестиците да подпомогнат модернизацията на енергийните системи, намаляването на емисиите на парникови газове в секторите на енергетиката, промишлеността и транспорта и подобряването на енергийната ефективност.

Страните членки, които се възползват от първия транш през тази година, са България (65,2 млн. евро), Хърватия (52 млн. евро), Чехия (835,2 млн. евро), Естония (24,1 млн. евро), Унгария (76,8 млн. евро), Латвия (26,8 млн. евро), Литва (59 млн. евро), Полша (697,5 млн. евро), Румъния (1,095 млрд. евро) и Словакия (35 млн. евро).

Подкрепяните проекти са насочени към производството на електроенергия от възобновяеми източници, използването и внедряването на възобновяеми енергийни източници, модернизирането на енергийните мрежи и енергийната ефективност.

Сред примерите за предложения, получили финансиране, е укрепване на електропреносната мрежа в подкрепа на интегрирането на възобновяемите енергийни източници у нас.

Отбелязва се, че това е най-голямото плащане до момента чрез Модернизационния фонд, с което общите разходи възлизат на 12,65 милиарда евро от януари 2021 г. насам.

Фондът се финансира с приходи от системата на ЕС за търговия с емисии. Тези инвестиции помагат на страните членки да постигнат своите цели в областта на климата и енергетиката и допринасят за дългосрочната цел на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.