Първият препис на „История славянобългарска” е направен преди 253 години

Името на поп Стойко Владиславов - Софроний Врачански, е добре известно като български народен будител и духовник, пръв последовател на делото на св. Паисий Хилендарски. Тази година се навършват 253 г. от създаденият от него Първи препис на Паисиевата история, завършен на 29 януари 1765 г.

Роден в Котел в семейството на заможен търговец на добитък, поп Стойко Владиславов се отдава на духовна деятелност. В годината, в която Паисий създава „История славянобългарска”, Стойко Владиславов е ръкоположен за свещеник, работи като като учител и книжовник в родния си град. Паметна ще остане за него срещата му с Паисий през 1765 г. в Котел, на която той с трепет и любопитство разгръща току-що сътворената „Историйца”. Силно впечатлен от четивото, той на часа прави първия препис, предназначен основно за църквата в Котел, който понастоящем се пази в Националната библиотека „Св. Св.. Кирил и Методий”. Той не съзнава, че завинаги ще остане в историческата летопис с т.н. Първи Софрониев препис. Стойко Владиславов придобива името, Софроний Врачански след 17 септември 1794 г., когато е ръкоположен за епископ на Врачанска епархия.

Творбата на Светогорския монах с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на османското робство, българите загубват чувството си за общност, а родината за повече от тях се свива до пределите на родното им селище. В забвение остават славните страници от величавото минало, а споменът за героичните български царе отстъпва място на забравата. Това първо възрожденско произведение от просвещението по естествен път се превръща в отправна точка за българската историография, чието основно достойнство е духовната възвишеност на българския народ - разказа за MediaNews Красимир Григоров, завеждащ отдел „Възраждане” в Регионалния музей - Враца

Питаме Красимир Григоров колко преписа на Пайсиевата история са известни. Той обяснява, че такива са близо седемдесет. Сред тях фигурира и Втори Софрониев, или Втори Котленски препис от 1781 г.Той е сътворен от Софроний за лично ползване и понастоящем се пази в Библиотеката на Румънската академия на науките. Междувременно се появяват още Самоковския препис на Алекси Попович от 1771г., Рилския от 1772 г., притежание на Марин Дринов, Жеравненския препис -1772г., Кованлъшкия препис от 1783г., Еленския от 1783 г.

Изяснявайки някои от детайлите на тези първи преписи на Паисиевата история от Софроний, според Красимир Григоров е наложително да се отбележи, че наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременния български език и литература, Софроний Врачански несъмнено е притежавал и художествена дарба. Проявявал се е като калиграф и художник при създаване на своите самостоятелни ръкописи, а известното му изображение в епископски одежди се счита за негов автопортрет.

18 027 прегледа · 3 споделяния

Коментари (0)

Всички коментари

Коментарът ще бъде публикуван след одобрение от модератор.