Влезеш ли веднъж в село Оселна, оттатък къщата на Гина няма излизане. Опряло е гръб в Балкана, ако се надяваш на обществения транспорт, няма как да се върнеш обратно. Селото е запокитено из дефилето, а местните вече дори не помнят от колко години нямат автобус дори до съседното Зверино. "От мно-о-о-го!” казват и махат с ръка. Младите хвърчат до града с колите си, а за най-възрастните самотници връзката със света е кметът Росен Николов, той ги разкарва напред-назад с автомобила си, ако им се наложи.
Старците, дето могат още да шават, не търсят домашна помощница, но за немощните, за самотниците Катя е
дясната им ръка в несгодите
Като тръгнали да се оглеждат за човек, на когото да имат вяра, сами си я избрали. Нали ще шета из къщите им, ще ходи из стаите, ще наднича в мизерията им, ще премята посивелите им чаршафи... Вече не могат да държат дома си изряден като едно време. Чужд човек е това, притесняват се. А Катя е израснала пред очите им. Тая година пак нея избрали да ги отменя по график в къщната работа, за която не им стигат вече силите, да им купува лекарствата, да им завери здравната книжка, да им вземе пенсията дори.
Катя обикаля самотниците в родното си село Оселна от миналата година благодарение на дарителска програма, финансирана от благотворителния фонд „Нашите родители”. Грижи се за шест души от селото, двама от тях мъже с тежки заболявания. Така хем е на разположение на нуждаещите се от здрава ръка, хем трудовият й стаж тече. Иначе по селата вече няма къде да изкарваш хляба си. Преди е била тъкачка в Зверино, домакинка в закритата вече детската градина на Оселна, помагала е в кухнята на работническия стол в Елисейна, после е асистирала пак на нуждаещи се - по общинска програма.
Сега работи на четиричасов работен ден по дарителската програма, а възрастните, на които помага, плащат за грижите й символичните 10% от стойността на услугата. Останалите 90% поемат дарителите. Което ще рече, че за ежедневна помощ хората, в чиито домове влиза домашната помощница, плащат по 11.40 лв. на месец, а за посещения през ден, както например иска леля Гина - по 5.70 лв.
Дарителската програма се поддържа от IT компании, обединили желанието си за добротворчество към възрастните самотници от малките населени места. И тръгнали да им помагат, за да преминават по-леко и с повече достойнство през зимата на живота си. А от неправителствената организация BСause след свое мащабно проучване през 2014 г. решили да пренасочат дарителските средства по двата фонда „Нашите родители” и „РодИТели” към откъснатите от цивилизацията села на Северозапада. След като обходили и изследвали малките общини в областите Видин, Враца, Монтана, се спрели на разхвърляните из планината мездренски села. Така през следващите две години с помощта на дарителите на фондация BCause започнали да организират здравни прегледи за хората, да осигуряват домашни помощници във внимателно подбрани от тях села.
Преди една година пък си дали сметка, че трябва да създадат и местно базираната Фондация „Проект Северозапад”. А благодателите започнали да даряват не само финансови средства, но и труда си, и храна, и строителни материали за предоставените на фондацията от Община Мездра две сгради, които смятат да пригодят в складове за хранително банкиране. В района има много земеделци, производители на хранителни продукти. Вместо да изхвърлят ненужната храна, те могат да я даряват, та да стига до нуждаещите се възрастни. Вече са установили партньорски взаимоотношения с Българската хранителна банка, от там пък им подсигурили оборудването за складовете, което ще е първата крачка към идеята им за едно бъдещо социално предприятие.
През лятото на 2017 г. част от доброволците от софийските софтуерни компании запалили колите си и тръгнали към планинските села. А възрастните хора, несвикнали някой да дойде и хей така да им нацепи дървата за зимата, да им свърши работата из двора и градинката, закършили конфузно ръце: Ами сега това колко ще ми струва?
Когато преди три години няколко компании от сектора дарили средства и за специализирани медицински прегледи, в няколко планински селища за пръв път стъпили невролог, кардиолог, ортопед, интернист - специалисти от Александровска болница. Лекарите се натъкнали на какви ли не случаи - на занемарени хронични заболявания, на диабетици, които дори не подозирали за болестта, на физиологични аномалии, носени цял живот, без хората да знаят, че са
родени с един бъбрек например,
ама криво-ляво докретали с него до старини.
"Навсякъде ми намериха по нещо. Викаха ме в болница да ме лекуват, ама как да оставя къщата си саминка”, вдига рамене Гина и се свива на миндера, докато Катя премита стаята. Внесла й е дървата, въглищата, разръчкала е огъня... При сняг рине и пътеката до външната порта. Свърши ли с къщната работа, сяда да я разговори, че приказката най липсва на тия, дето са откъснати от близките си, от другите хора. Гина загубила мъжа си преди пет години и сега е като половин човек, дума няма с кого да си обели, от толкоз мълчане устата й ще залепнат. А пък е сладкодумница. Катя й разказва какво се случва в селото, бъбрят за едно време, когато Гина пеела в селския хор, одумват дечурлигата й из Мездра и София. Децата и внуците прескачат при нея, не са я забравили, ама всяко гони неговата си работа. "Лельо Гине, и да ти припомня, имаме друга пощальонка. Дали ще ми даде пенсията ти? Ще иска личната ти карта”, казва Катя на вратата.
Фокусът е поставен в Северозападния регион не защото е най-бедното място в целия Европейски съюз, а защото по демографски показатели населението му е най-застаряващо, а държавата ни е незаинтересована към неволите и на младите, и на старите в тая част на България. Младите обаче са мобилни, търсят препитание в големия град, зад граница, докато старите хора остават при корените си, при студените печки, безпомощни, болни... За тази една година в партньорство с общинската администрация на Мездра получили и общинска сграда в едно от селата, в която искат да създадат домашен патронаж. Ще приготвят храна и ще я доставят до селата,
необхванати от общинския патронаж.
А те са над десет.
В момента услугата „домашен помощник” обхваща седем мездренски села. Броят на включените в програмата не е фиксиран, няма цедка, няма ограничения. Колкото повече хора с тежки съдби бъдат включени, толкова по-добре, но не всички искат да бъдат обслужвани, притесняват се от безпомощността си.
„Всеки случай е различен от останалите. Част от възрастните не могат сами да си напазаруват, живеят далеч от центъра на селото, не могат да идат до магазина, имат нужда някой да им закупи продуктите два пъти седмично, да ги занесе в дома им. Други са с физически увреждания, трябва някой да ги подпомогне в справянето с битовите проблеми, с поддържането на хигиена, в самообслужването им. Трети са в относително добро здравословно състояние, ако има складирани дърва до печката им, могат и сами да си запалят огън, да го поддържат. Идеята е не да ги отменяме в дейности, с които и сами могат да се справят, а да им помогнем в това, което за тях е трудно. За да са спокойни, че не са сами, че има някой до тях”, казва Яна Рупева, директор "Дарителски програми” към неправителствената организация "BСause".
Игнатица, едно от балканските села по пътя на Ботевите четници. Жителите му са около 500, а възрастните над 70 - около 400. Игнатица си има и здравна служба, и фелдшер, има си и автобус до града, за разлика от Оселна, та Любчо, домашният помощник в селото често прескача с него до Ботевград, за да свърши някоя работа на своите баби. Най-вече за лекарства. Ангажиментът му по проекта е за пет месеца, но идеята на фондацията е да продължат срока, ако им се осигурят още дарителски средства.
"Синът помага, ама Любчо ми е най под ръка”, казва 78-годишната леля Пенка от село Игнатица. Другите двама мъже от къщата й набързо си отишли един след друг. Първо дядото, наскоро загубила и един от двамата си сина. Дървата в печката пукат, в стаята става топло, а жената вади от един стар шкаф кутия с бонбони и поглежда към сбръчканите си треперещи ръце. Паркинсон! Даже и хляба й е трудно сама да си нареже. Като приключила първия проект, все питала, няма ли да повторят, няма ли пак да идва. И започнала сама да си го вика, да му нарежда и да му дава по някой лев, задето я слуша - и с уши, и с крака, и с ръце (смее се). А Любчо днес бърза. До обяд трябва да купи и да занесе прясно мляко и захар на Петра. Да нацепи и на нея дърва. Простички неща, но непосилни за една болна и стара жена. Мъжете пак криво-ляво се оправят, ще се изперат, ще преметат стаята, ще си изпържат яйце... А за жените зимата е смърт, ако няма кой да им подсигури топлинката в дома.
Искра Ценкова, вестник "Сега"
Снимки: Проект "Северозапад"
Източник: segabg.com
