Така на практика намалените места в
университетите съответстват и на намаления брой студенти поради
демографския срив. Очакванията са при тази намалена бройка един
зрелостник да кандидатства за едно свободно място, а ако се добави и
приемът в частните университети, може да се окаже, че един младеж
разполага с място и половина в университет. Въпросът е дали то е в
желаната от него специалност.
Защото напоследък държавата опитва да регулира местата на
кандидат-студентите, като обявява преференциален прием там, където се
очаква да има търсене на служители. В същото време се намаляват местата в
сфери, които са много търсени от младежите, но в които държавата в
близко бъдеще няма да има нужда от кадри - например икономика и
администрация. Все още част от кандидатите не са наясно с тази особеност
на регулацията, която не е е сигурно дали ще проработи.
Това е част от стратегията на Министерството на образованието да обяви
нулев прием в 16 професионални направления в различни университети. Това
е в унисон с постановление на кабинета от миналата година, съгласно
което там, където няма интерес и се приемат под 15 студенти, приемът
трябва да бъде преустановен.
Сред най-ощетените вузове е Шуменският университет, където ще се закрие
приемът в четири направления – обществени комуникации и информационни
науки, икономика, туризъм и национална сигурност. В Аграрния университет
в Пловдив се закрива икономиката, във Великотърновския - политическите
науки и националната сигурност. Администрация и управление се закриват в
Лесотехническия, Военния университет във Велико Търново и във Висшето
училище по телекомуникации. Русенският университет няма да приема тази
година студенти по национална сигурност. Специалността няма да се учи
още в Шумен и Велико Търново. Сред порязаните вузове е и Алма матер,
който няма да обяви прием в специалност „Обществено здраве“.
Увеличава се приемът в медицина и фармация. Според министър
Вълчев, кандидат-студентите не искат да учат в инженерни професионални
направления, въпреки че обявената заплата и нейният прогнозен ръст в следващите
години са сред най-високите. Първо проверявали дали се учи математика и ако я
няма в програмата, се записвали. Страната ще намали и приема в специалност
психология, за която кандидат-студентите водят най-лютата битка и се
кандидатства с най-висок бал. Парадоксалното е, че Министерството обяви, че ще
назначава все повече психолози в училищата, но на практика намалява бройките за
тази специалност.
Държавата обмисля и обявяването на нещо като трета стипендия
за млади хора, избиращи да учат химия, химични технологии, математика, физика,
религия и педагогика на обучението по конкретен учебен предмет в горните
класове. Младите хора ще имат право на две стипендии, които ще получават, а
третата ще се състои в опрощаване на семестриалната им такса. Това обаче няма
да се случи от следващата учебна година.
Министър Вълчев приведе пример с
нежелаещите да учат за свещеници – миналата година едва 115 младежи са се
записали за тази специалност при утвърден прием от 240. Тази година план -
приемът ще бъде 179 души. В същото състояние е и приемът на математиците, които
са под 400 за цялата страна. При това заплащането на един математик е доста
добро, ако започне работа в банка, но пада, ако специалистът по математика
избере да преподава в училище.
С опрощаването на таксата държавата дава
възможност да учиш желаната специалност, но се очаква след това да сключиш
договор и да работиш по специалността си за определен период от време. Най-закрепостени
в тази сфера са младите медици, които специализират в определени сфери.
Здравното министерство вече лансира подобен документ, чрез който младите хора,
специализирали с държавни пари, ще трябва да останат да работят в България за
същия период от време, колкото е била специализацията им.