Предишни изследвания, включително прелитането на сондата на НАСА „Ню Хърайзънс“ („Нови хоризонти“) през 2015 г., разкриха, че повърхността на най-големия спътник на Плутон е покрита с воден лед. Но учените не можеха да идентифицират химичните съединения, които са невидими при определени дължини на вълните в инфрачервения диапазон, докато не се появи телескопът „Джеймс Уеб“, за да запълни празнините.
„Има много следи от химични съединения, които иначе не бихме могли да видим“, казва Карли Хаует, учен от проекта „Ню Хърайзънс“, която не е участвала в новото изследване. То е публикувано във вторник в списание Nature Communications.
Плутон, планета джудже, и неговите луни се намират в далечните покрайнини на Слънчевата система в зона, известна като Пояса на Кайпер. Освен воден лед, на Харон по-рано бяха открити амоняк и органични съединения. Както Плутон, така и Харон се намират на повече от 4,83 милиарда километра от Слънцето и вероятно са твърде студени, за да поддържат живот.
Учените смятат, че водородният пероксид може да е възникнал от радиацията, която въздейства на водните молекули на повърхността на Харон.
Въглеродният диоксид може да е изхвърлен на повърхността след удари, казва съавторът на изследването Силвия Протопапа от Югозападния изследователски институт.
Новото откритие е от ключово значение за изучаване на начина, по който се е появил Харон, и може да помогне на учените да разберат състава на други далечни луни и планети.
