Ето историите на някои от любимите ни дрехи, без които днес не можем:
Дънките
Любимите ни дънки се появяват още през ХVII век, когато немският евреин Леви Щраус открива, че златотърсачите, работещи в района на Сан Франциско, се нуждаят от издръжливи панталони при своята тежка работа и започва да им шие такива, изработени от брезент. Кафявите панталони от конопени влакна и придържани от тиранти, се оказват изключително издръжливи бързо набират популярност. Леви Щраус е засипан от поръчки. Интересна подробност е, че панталоните дължат наименованието си джинси на факта, че върху пакетите, в които е идвал платът, нужен за изработката им, е пишело Genes, което на американски започнало да се произнася като "джинси". След няколко месеца обаче Леви решава да замени плата, за да подобри дрехите, и започва да поръчва плат от Ним, Франция, откъдето идва и наименованието "деним" (de Nimes).
След няколко години той, заедно с Якоб Дейвис, имигрант от Латвия, получават патент в САЩ за създаването на панталони и якета от деним.
Токчетата
Може да прозвучи невероятно, но обувките с висок ток са били носени главно от знатни джентълмени до ХVII век. В Западна Европа високото дървено сабо е било популярно сред мъжете от по-горните социални прослойки като средство за предпазване на дрехите от мръсотията на града. Токчетата тип стилето, които днес са задължителен елемент от гардероба на всяка дама, се появяват едва през ХХ век.
Банските
Първите бански костюми са създадени едва в края на XVIII век и началото на XIX-ти. По това време, особено във Франция, се чувства освобождаване на мисленето, отчасти дължащо се и на идеите на Русо и Волтер. Появяват се отделно женски и мъжки бански костюми. Мъжките са обтегнатите по тялото раирани мъжки бански (най-често в бяло и синьо), а женските - рокли до коляното, носени с панталони буфон. През XIX-ти век банските костюми се променят драстично, стават по-къси, по-удобни и практични.
През 1920 Коко Шанел лансира модата на „почерняване“, като за целта на слънцето се излагат краката, ръцете и раменете. През 1946-та година се появяват бикините, които първоначално са приети с остра критика, но след като Бриджит Бардо и Мерилин Монро започват да ги носят, обществеността променя мнението си.
Сутиенът
Съвременната форма на сутиена е разработен в края на XIX и началото на ХХ век с цел да замести корсета. За официален изобретател на сутиена се смята френският стилист Пол Поаре. Дамите обаче не приемат лесно нововъведението и дълго време отказват да го носят, постепенно обаче то печели нежната половина от човечеството, превръщайки се в най-популярното женско бельо. През 1977 година е измислен и спортният сутиен, който придържа гърдите при активно движение.
Коженото яке
Коженото бомбер яке е измислено в САЩ по време на Първата световна война, специално за пилотите и по-конкретно като комфортна дреха, която да ги предпазва от студено време. През 1928 г. фирмата Schott разработи кожено яке с цип, което по-късно стана известно като байкърско яке. Кожените якета обаче стават наистина популярни, когато Елвис Пресли и Марлон Брандо ги включват във визиите си, превръщайки ги в символ на свободата и непокорството.
Малката черна рокля
Около възникването на малката черна рокля има много истории. Според едни причината за иновативната кройка на роклята, разкриваща повече от частите на тялото, отколкото е било прието, се дължи на факта, че след края на войната е имало недостиг на плат, защото голяма част от наличните количества от него са използвани за униформи за войниците.
И тъй като през тези 20-те години не е било прието дама да носи дрехи, потопени в черен тон, освен ако не е била в траур, според друг мит, отново Коко Шанел решава да създаде малката черна рокля, за да накара целия свят да скърби заедно с нея за смъртта на любимия ѝ, починал през 1919 година. Близки до дизайнерката подкрепят тази теза и разкриват, че след погребението на приятеля си Бой Капел, французойката заповядва всички покривки, пердета и дори чаршафи в дома ѝ да бъдат сменени с черни такива.
Източник: novini.bg
