Специален гост на откриването на изложбата бе Валентина Михайлова, дъщеря на Младен Исаев. В словото си тя сподели, че е имала дълбока духовна връзка със своя баща още от най-ранната си детска възраст и винаги е получавала неговата морална подкрепа. Тя прочете непубликувани до сега стихове на Младен Исаев.
Кети Костадинова, вр.и. д. директор на библиотеката представи на присъстващите мултимедийна презентация, показваща интересни моменти от живота и творчеството на поета, подчертавайки че няма как с една презентация да се покаже изчерпателно цялата дейност на една такава колоритна личност, но бихме могли да се опитаме да възродим неговото творчество за поколенията.
Началникът на Държавен архив - Монтана, Ангелина Емилова представи изложбата, която съдържа десет табла с копия на седемдесет документа, от които тридесет и три броя снимки. Основната част от документите, показани в изложбата, се съхраняват в личния архив на Младен Исаев и в неговото полицейско досие в Централния държавен архив, а по-малък брой в Държавния архив в Монтана. Експозицията представя живота и творчеството на Младен Исаев, започвайки от най-ранните му години, преминавайки през дейността и творческия му път.
Младен Исаев е български поет, народен деятел на културата, преводач и политик. Роден е на 7 юни 1907 г. в монтанското село Балювица. Като младеж авторът на стиховете на "Високи сини планини” взема участие в т. нар. Септемврийско въстание през 1923 г. От 1927 г. е член на БКП. През 1926-1929 г. е политически емигрант.
След завръщането си в България е преследван заради убежденията си, хвърлен в затвора и последователно интерниран в три концлагера - „Гонда вода”, „Еникьой” и „Св. Кирик”. През 1944 г. заминава като военен писател-доброволец на фронта в Унгария и Австрия.
През периода 1944-1947 г. и 1956-1958 г. е секретар на СБП, а от 1962-1966 г. е заместник-председател на СБП. Успоредно с това е заместник главен редактор на вестник "Литературен фронт” (1958-1960) и редактор нa списание "Български войн".
"Заслужил деятел на културата” (1963), „Герой на социалистическия труд” (1967, 1977), „Народен деятел на културата” (1970), „Герой на НРБ” (1982), Орден „Г. Димитров” (1987).
Негова съпруга е поетесата Людмила Антонова Исаева. Дъщеря му е поетесата и журналистка Валентина Михайлова.
Младен Исаев е автор на книгите „Пожари” (1932), „Жертви” (1934), „Ведрина” (1936), „Вироглавци” (1938), „Тревожна планета” (1938), „Човешка песен” (1941), „Война” (1945), „Огъня” (1946), „Младост” (1949), „Звезда на мира” (1950), „Обич” (1954), „Ясни далечини” (1959), „Зеленото дърво” (1963), „Високи сини планини” (1969, 1975 ), „Покой за тебе няма” (1975), Избрани творби в четири тома (1987), „Дървото на любовта” (1989) и др. Автор е на много книги за деца. Превежда, Николай Некрасов, Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Александър Блок, Даниел Дефо.
Умира на 14 май 1991 г. в София.
