Между Бъдни вечер и Йордановден Богоявление (6 януари) са така наречените „мръсни дни“.Това е времето за родилните мъки на Богородица, раждането на Младенеца Иисус и кръщаването му. Срещат се и като Мръсни вечери, Мръсница, Погани дни, Поганото, Поганци, Бугани дни (Родопите, Пиринския край, Странджа, българите от Одринска Тракия), Некръстени дни (при македонските българи и тези от Западните покрайнини), Караконджолови дни (Разложко), Глухи дни (Кюстендилско), Вампирови дни (Карловско).
„Мръсните дни“ започват след тържеството по повод щастливото Раждане на Младенеца, Учител и Спасител на човеците – Иисус Христос. На следващия ден църквата събира вярващите, за да отправи благодарност и възхвала на Божията майка, и е наречен Събор на света Богородица (26 декември), на който се „блажи“. На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст или Попова Коледа. Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. „мръсни дни“ и хората се избавят от злите духове.
Източник: 24chasa
