Под влияние на неговите проповеди много езичници започнали да приемат християнството. Тогава, заради разпространението на вярата в разпнатия Христос, юдеите осъдили Лукилиан и го предали на Силван, управителя на Никомидия. Силван започнал да принуждава стареца да се върне към идолопоклонството. Заради отказа му, Лукилиан бил подложен на жестоки мъчения и хвърлен в затвора. Там срещнал четиримата младежи, които изповядали Христос – Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий. Свети Лукилиан ги призовал да стоят твърдо за вярата и да не се страхуват от мъчения или смърт. След известно време всички били изправени пред съд и хвърлени в нажежена пещ, но внезапен порой угасил пламъците и светите мъченици останали невредими. Управителят ги осъдил на смърт и ги изпратил във Византион за екзекуция. Светите младежи били обезглавени с меч, а светият мъченик Лукилиан бил разпънат на кръст.
Света дева Павла, посветила се на служене на страдащите заради вярата си в Христа, била свидетел на героичните подвизи на светите мъченици. Тя носела храна на затворените християни, измивала раните им, носела лекарства и погребвала телата на мъчениците. След смъртта на свети Лукилиан и четиримата юноши тя се завърнала в Никомидия и продължила святото си служение. Света дева била хваната и хвърлена в пещ, но със силата Божия останала невредима. След това я изпратили във Византион, където светата мъченица била обезглавена с меч.
Преп. Атанасий от малък останал сирак и за възпитанието му се грижела една монахиня. Когато пораснал, заминал за Цариград, станал ученик на преп. Михаил Малейн и бил подстриган за монах. По-късно в Света гора се отдал на аскетически живот. Там основал манастир, наричан сега Великата лавра на св. Атанасий Атонски. Благочестивият монах получил от Бога дар да върши чудеса. С усърдна и гореща молитва към Бога той извел изобилна вода до своята лавра. И досега този извор се нарича на неговото име. Преп. Атанасий завършил земния си път в края на Х век.
