Те поставят началото на така наречения Богородичен пост, който трае две седмици – до 15-ти август (Голяма Богородица). Идеята на поста е хората да се пречистят, за да отворят сетивата си и да чуят посланията на божията майка. Богородичния пост е един от четирите периода на молитва и въздържание през годината. Той води началото си от дълбока древност.
На 15 август - Успение Богородично, християните празнуват не смъртта, а заспиването (на църковно-славянски „успение“) на Богородица. Защото след изкупителната смърт и Възкресение на Спасителя, християните не скърби и не се страхуват от смъртта, знаейки, че вече са избавен от нея.
Чрез двете седмици пост – от 1 до 14 август, православната църква се подготвя за големите празници Преображение Господне и Успение на пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.
В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост е по-благосклонен в сравнение с останалите строги пости преди големите празници, но все пак и той налага определен режим. Понеделник, сряда и петък са наречени „сухи“ дни, защото тогава не трябва да се консумира готвена храна. Позволени са сурови или сушени плодове, сурови зеленчуци, ядки, черен хляб. На Преображение Господне, (6-ти август) може да се яде риба.
На Богородични Заговезни се прави трапеза с обредна “заговезнишка пита”, която се чупи, а не се реже. Питката се разчупва от най-възрастния член на рода. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни гладуват, за да се пречистят тялом и духом.
На Богородични заговезни се чества и паметта на Св. Евдоким. Историята разказва, че той бил млад войник, уважаван от всички заради добродетелите, с които се отличавал.
Говори се, че мощите му имат целебна сила, затова когато преместили гроба му в Константинопол, хората отишли да се поклонят пред паметта му и да си вземат от пръстта около гроба. Легендите разказват, че се случвали чудеса – слепите проглеждали, а сакатите прохождали.
