На Успение Богородично християните празнуват не смъртта, а заспиването ("успението") на Св. Богородица. Защото след изкупителната смърт и Възкресение на Спасителя, християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея. В този ден Църквата напомня: "В успението не си оставила, Света Богородице, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души."
Както при всеки православен пост, и по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.
На 31 юли - Богородични заговезни, се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгост на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великденския пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските пости.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти. Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
На празника Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се консумира риба.
