Християните били залавяни и избивани безпощадно като рискови врагове на страната. На празника Рождество Христово в Никомидия били изгорени към 2 000 Христови последователи. В същото време огромен брой християни били хвърлени в затворите, с цел да бъдат по-късно измъчвани и убивани.
В това тревожно и жестоко време свещеник Антим се оттеглил в едно село Семана, откъдето управлявал епархията си. Когато войниците пристигнали в селцето, срещнали го и го запитали къде се крие християнският водач. Антим тръгнал, като по пътя беседвал с тях. Думите му им подействали и те поискали да приемат светото Кръщение. Когато пристигнали до една река, светителят ги кръстил. Епископът се явил пред гонителите, самоуверено изповядал вярата си и понесъл с неотстъпчивост всички мъчения.
Накрая бил посечен с меч в 303 година.
