Преподобни Свети Иоан се родил на остров Кипър. Той бил възпитан в благочестие. Когато достигнал пълнолетие, по волята на родителите си встъпил в брак и имал деца, но скоро се отказал от светския живот и се посветил на служение на Бога. Бил особено милосърден и милостив към всички, които понасяли житейските несгоди на бедността и нищетата. Заради тези добродетели Бог го прославил сред хората и не само сред равните, но и пред царя, който го почитал и прославял. След известно време патриаршеският престол на Александрийската църква останал без пастир. Тогава император Ираклий по Божествено усмотрение почел Иоан с патриаршески сан. Макар да не желаел това, светият бил принуден да приеме посвещението и станал архипастир на Александрийската църква.
Като встъпил на патриаршеския престол, свети Иоан преди всичко се погрижил да очисти паството си от ереста някой си Петър, наречен Фулон, Антиохийски лъжепатриарх.
Като изкоренил това еретическо учение, свети Иоан изцяло се посветил на ревностното изпълнение на Божиите заповеди и на делата на благотворителността. Нито един нуждаещ се не си тръгвал от него опечален или с празни ръце. На всички просещи той раздавал милостиня, утешавал всички скърбящи не само със слово, но и на дело, хранел гладните, обличал голите, откупвал пленници и се грижел за странниците и болните. Щедростта му била подобна на пълноводна река, която напоява всички жадни.
В началото на своето пастирство патриархът събрал църковните икономи и им наредил да издирят и запишат всички и нуждаещи се. Икономите отишли и направили списъци на всички бедни, срещнати по улиците, в болниците и на сметищата. Записали общо седем хиляди и петстотин души и на всички тях свети Иоан заповядал да се раздава нужното за ежедневна прехрана.
По това време персите нападнали Сирия и Палестина, изпепелили светия град Иерусалим, взели честното дърво на Светия Кръст и отвели в плен много християни. Блаженият Иоан пратил кораби със злато и пшеница за откуп на пленниците и в помощ на изпадналите в беда. Така по своето милосърдие той извел мнозина от затворите и ги избавил от бедствията на плена. И тъй като не всеки можел свободно да идва при него, защото слугите му не съобщавали на патриарха за всеки посетител, той избрал два дни, сряда и петък, когато сядал с някои благочестиви хора при църковните врати и приемал всеки желаещ, изслушвал молбите му, обсъждал случилите се разпри, защитавал обидените и въдворявал мир сред вярващите.
Свети Иоан често навестявал болните, на които служел сам, причастявал умиращите и с молитвите си им помагал при кончината. Освен това той често служел Божествена литургия за умрелите и казвал, че това им донася голяма полза. Като потвърждение светителят посочвал едно събитие, което се случило малко преди това на остров Кипър.
Добрият пастир наставлявал своите да не осъждат никого, дори и да знаят за чуждия грях, да гледат своите, а не чуждите грехове.
Случило се, че персите нападнали страната им. Свети Иоан, който помнел думите на Спасителя: “А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг”, решил да се оттегли до време в Константинопол. Когато отплавал от Александрия, той се разболял и легнал на легло. И ето, че във видение видял един светозарен мъж, който държал златен скиптър и му казал, че царят на царете го вика при Себе Си.
Светецът разбрал, че наближава краят на живота му. Той пристигнал в Кипър, но не могъл да продължи пътя си и с мир се представил на Господа в родния си град Аматунт. Преди да умре, свети Иоан благодарил на Бог, че го избрал да му служи и с радост му предава и душата си.
Блаженият бил погребан в родния си град Аматунт, в църквата на свети Тихон Чудотворец редом с други двама почиващи там епископи. При това станало чудо. Когато искали да положат свети Иоан до тях, телата им като живи се отместили едно от друго и сторили място за Иоановото тяло помежду си. Това видели с очите си всички присъстващи и поразени от изумление, прославяли Бога.
Източник: pravoslavenhram.com
