Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затворил в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучавала външния свят от прозореца и имала много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознала с християни и приела светото кръщение.
Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата, Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настигнало бащата на Варвара и управителя на града - те двамата били поразени от мълния.
По стара българска традиция, на този ден домакинята излиза на пътя и раздава питките на минувачите. Всеки, който отчупва от питката, изрича благословия: "Да дава господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!" Сутрин нечетен брой деца - три, пет, седем и т.н. се събират на някоя поляна, като всяко едно от тях носи дръвца и по няколко шепи зрял боб. Те правят огън, слагат боба в глинено гърне и го варят на чорба. Когато бобът омекне и преди в гърнето да е прибавено сол и лук, дете, което е изтърсак - последното дете на родителите си, изважда с лъжица от боба и слага на коляното на всяко дете по три зърна. Децата са насядали в кръг. Всяко дете изяжда зърната, като ги взема в устата си без да ги пипа с ръце.
До деня на Света Варвара расте нощта. Този празник е по време на Коледните пости, затова за него се приготвят постни ястия.
Питката, която се приготвя за празника на Света Варвара трябва да бъде много внимателно приготвена, като се спазят всички препоръки и указания на рецептата.
В някои райони на страната Света Варвара е считана за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В южните краища на страната ни св. Варвара се почита като покровителка на шарката и други детски болести и затова през двата дни жените не похващат никаква домашна работа, за да не разсърдят светците. Те приготвят „благи пити” и намазани с мед ги раздават из махалата. Намазват челцата на децата с мед, за да не боледуват от „баба Писанка” (шарката).
Сред тракийското население вечерта срещу св. Варвара се нарежда първата кадена вечеря - „кадилка”. Стопанките изпичат обреден хляб, варят жито, като в него пускат зърна леща, грах и боб. Върху хляба се пали дълга, завита на кълбо „варварска свещ”.
Тя се запалва и през следващите две кадени вечери - срещу Коледа и срещу Сурва, и после се пази през цялата година. Ако завали градушка, жените изнасят свещта и я запалват с вярата, че ще спрат стихията. Празничната трапеза се прекадява от най-възрастната жена в къщата. Тя вдига хляба високо, за да пораснат посевите високи. През първата кадена вечеря в огнището гори дебел пън, като пепелта от него се пази и с нея се ръсят нивите, за да има богата реколта.
Рано сутринта на Варвара стопанките разпръскват варени царевични зърна на двора и ги ограждат с въже - за да не се губят кокошките из чуждите дворове. В Северна България на Варвара, Сава и Никулден се правят семейно-родови служби. Тогава се колят и курбаните за новите къщи, построени през изминалата година.
В други райони Света Варвара се почитала като
покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй
като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Св. Варвара, Св. Сава (5 декември) и Св. Никола (6 декември) има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".
Имен ден днес празнуват: Варвара, Барабара и производните им.
