Свети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан
(284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.
Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог.
В народните вярвания свети Мина е бил господар на вълците. От 11 ноември започват „Вълчите празници“, които водят след себе си най-дългите нощи и не трябва да се излиза по тъмно. Според поверията страховитата Мрата започвала да върлува от този ден нататък. Хората избягвали да излизат късно вечер. Можели да го правят само до началото на ноември. Тогава все още се разхождали вечерно време, играели хоро по тъмно, срещали любимите си след залез слънце. Също така трябвало до 11 ноември да се довършат всички започнати ремонти. Поправяли се огради и се запушвали дупките, за да не можели да се проврат през тях караконджоли и зли сили.
На места в Западна България на 14 ноември се отбелязват Мратинци или Мратиньок - останали от езическата епоха, обредно-магически практики. Мратински дни или Вълчи празници се наричат дните след Архангеловден до 21 ноември.
В миналото се изпълнявали ритуали за предпазване от вълци по време на тези дни. В народните представи нощите от 14 до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести. Според вярванията, в този период от време, по земята бродел зъл дух "Мратиняк" - черен на цвят с перушина и големи зелени очи - така си представяли демона, който морял кокошките.
Най-старата жена рано сутрин взимала жертвеното животно - черна кокошка или петел - Мратинче и го поставяла на прага с главата към вътрешността на къщата. Опирала ножа до врата на пилето, а по-младата питала: "Какво колиш?". По-възрастната отговаряла: "Коля мратиняк" и го заколва с думите: "Не те колим ние, коли те Мратиняка". Главата и краката стопанката връзвала с червен конец, в човката слагала живо въгленче и ги закачала до огнището. Пилето се сготвяло. Така смятали, че омилостивяват духа и предпазват къщата и домочадието от уроки, духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината запазвали - защото смятали, че имат различни целебни сили.
Последният ден ( 21 ноември), народът смятал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден) за да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът на места е наричан и Вълча богородица, най-вероятно защото съвпада с християнския празник Въведение Богородично, който също отбелязваме на 21 ноември.
Източник:.pravoslavieto.com
