Димитрий Мироточиви се е родил през III век в Солун. Баща му бил градоначалник на града и макар тогава да имало жестоки гонения срещу християните, той тайно вярвал в Христа. В една от стаите си, заедно със съпругата си, те шептели молитви над иконите на Спасителя и Света Богородица. Дълги години усърдно молели Бог за наследник и когато той се появил на бял свят, те го нарекли Димитрий. Цял Солун отпразнувал щастливото събитие на родителите, а те в благодарност към Бог раздали милостини към бедните хора.
Когато станал пълнолетен, цар Максимиан го назначил за управител на цялата Солунска област и му наредил да очисти града от нечестивите християни. Израсналият с Бог в сърцето Димитрий, напротив, веднага щом се върнал в Солун, започнал да изповядва и да прославя Исус Христос.
Скоро Максимиан дочул, че градоначалникът му е християнин и е обърнал вярата на много хора, заповядал да хвърлят Димитрий в тъмницата. Междувременно царят устроил гладиаторски игри, в които прочутият борец Лий хвърлял християните отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт.
Срещу него се изправил младият Нестор, чийто духовен наставник бил Димитър, и в смъртната хватка успял да го хвърли върху копията така, както той хвърлял праведните християни. Ядосан, Максимиан заповядал да отсекат главата му, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си.
Християните прибрали през нощта на 26 октомври 306 година тялото на светеца, а верният слуга на Димитрий - Луп, взел напоената с кръв риза и натопил в нея и пръстена му. С тях той извършил много чудеса.
Когато гоненията на християните престанали, над гроба му в Солун бил построен малък храм. По-късно, благодарен за изцелението си мирянин, решил да събори и построи нова по-голяма църква за Свети Димитър. Открили костите непокътнати, а от тях изтичало благовонно миро. За това получил името Мироточиви.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в Солун във великолепната базилика "Св. Димитър Мироточиви".
Едно от българските предания представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му рекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си, от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студът. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница, на която се раздава жито и питки за помен.
От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден - така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.
Времето от Димитровден до Никулден народът нарича "Сиромашко лято". Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. На места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или, гювеч от овнешко яхния с пиле - с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка, ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, питка с ябълки, баница с ябълки или просто печени ябълки, рачел, тиква.
