Света великомъченица Екатерина била от царско потекло - баща й Конста бил управител на египетския град Александрия по времето римския император Максимиан (IV в). Получила блестящо образование, изучавайки трудовете на най-видните древни философи и учени. Майка й, която изповядвала християнството, я изпратила при един пустинник, който я въвел в Христовата вяра. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала Божествената мъдрост.
Когато станала на 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, Екатерина била хвърлена в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница, Екатерина търпяла глад, страдала, а накрая я посекли с меч в 305 г. след Христа.
Ангел Божи отнесъл тялото й на планината Синай, където по-сетне бил построен манастир. Два века по-късно монаси намерили мощите й и ги отнесли в Манастира "Св. Екатерина" в Египет.
Славата на тази мъченица била велика и в древността. Павла, знаменита римлянка, основала манастира във Витлеем през 386 г., посветила храма в него на мъченица Екатерина, за която св. Епифаний говорил на Павла, че Екатерина била родена на остров Кипър, в Саламинската планина, в неговата епископия, и оттук заминала в Александрия, била по светите места в Йерусалим, пред яслите във Витлеем дала обет за девство и получила пръстен от Христа.
На Запад я смятат покровителка на учащата се младеж, особено по философия. Светата великомъченица почитат дори някои от езичниците, например задбайкалските монголо-буряти
Службата на великомъченицата и църковните песнопения, съставени в нейна чест, са от дълбока древност. През IX в. известният християнски песнопеец Теофан Никейски и един неизвестен монах на име Вавил написали много песни в чест на великомъченица Екатерина, които днес православната църква пее на 24 ноември, в деня на нейното представяне.
В българска традиционна народна култура денят на св. вмчца Екатерина (позната и като св. Катерина) се почита най-вече в Южна България.
В пловдивския край се смята, че тази светица предпазва децата от шарка. В нейна чест се приготвят пресни питки, намазани с мед, които се раздават на близки хора за здраве и благополучие. Жените трябвало да броят минувачите, които си отчупвали от питката и да се стремят последният почерпен да бил нечетно число от бройката, за да се пресекат болестите и да не влизат в къщата. След като са извършили правилно всичко, жените вярвали, че св. Екатерина ще ги пази и децата няма да се разболяват.
В средните Родопи е прието, че Св. Екатерина пази от тежки болести и висока температура. На този ден жените не пипат остри предмети, защото вярват, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
В странджанския край и Източна Тракия се отбелязва т. нар. Миши празник. Тук също се избягват острите предмети, но съществува и обичай, според който се раздават със затворени очи варени зърна - боб, жито, царевица, за да се "изиграят" мишките.
