В народните представи Св. Харалампий бил властелинът на лошите болести и най-вече на чумата. Често е изобразяван като повелител на болестта, която е окована с девет вериги.
Идването на чумата се предхождало от продължителен вой на кучетата. За да се предпазят от нея, хората не изхвърляли смет пред вратата, ограждали къщата с гръмотрън или глогови тръни, пришивали скилидки чесън към забрадките на жените и по ризите на мъжете. Обличали „чумава риза”, която трябва да е изработена от девет жени вдовици. Много разпространено средство за предпазване от чумата било наличието на куче съботник в къщата.
На този ден стопанките не извършвали никаква работа. Единствено ставали рано, за да опекат обреден хляб. Украсявали го с кръст в средата, а около него пъпки, символизиращи чумата. После го намазвали с осветен в църквата мед. От осветения мед се оставяло настрана за лек през годината.
За предпазване от чумата се извършва и интересен обичай – обредно заораване на селището от двама братя близнаци с волове близнаци и рало, направено от дърво близнак. Силно се вярва, че денят на светеца трябва да се почита, в противен случай той ще се разсърди, ще пусне чумата и другите страшни болести и ще ги прати при хората. На този ден никой не трябва да работи.
И тъй като Свети Харалампий е и закрилник на пчелите, този ден се празнува и като ден на пчеларите. В деня преди празника в църквата се носи мед, който престоява там през цялата нощ, На другия ден бива осветен и се използва като ценно лекарство през цялата година.
