През 320 г. четиридесет войници от един арменски полк не се подчинили на заповедите и не принесли жертва на езическите богове. Повикал ги градоначалникът, убеждавал ги да не правят това, да не излагат живота си и да се отрекат от християнството. Когато не го направили, затворили ги, мъчили ги. Накрая ги осъдили да стоят в ледена вода. Близо до тях имало басейн с топла минерална вода. За всеки, който се откаже или не удържи на студа, имало приготвени и вкусни ястия, и топла баня.
Ала войниците издържали мъжки, един само се опитал тайно да стигне до топлия басейн, ала на самия му вход се строполил и умрял. През нощта стражите заспали, само един останал буден. Като погледнал към ледения басейн, той видял, че около главите на всички мръзнещи в него светели божествени венци. Втурнал се човекът към басейна, молил се на Господ и него да увенчае с такъв венец. Така и станало: и над неговата глава светнал венец. На сутринта извадили измръзналите мъже, натоварили ги на една кола, изкарали ги извън града и там ги запалили. Огънят изгорял, останали само костите на мъчениците.
Имената на св. Четиридесет мъченици са: Кирион (Кирии), Кандид, Домн, Исихий, Ираклий, Смарагд, Евно-ик (Евник), Валент (Уал), Вивиан, Клавдий, Приск, Теодул, Евтихий, Йоан, Ксантий, Илиан, Сисиний, Агий, Аетий, Флавий, Акакий, Екдикий (Екдит), Лисимах, Александър, Илий, Горгоний, Теофил, Домитиан, Гай, Леонтий, Атанасий, Кирил, Сакердон, Николай, Валерий, Филоктимон, Севериан, Худион, Мелитон и Аглай.
Св. Четиридесет мъченици били измъчвани от двадесет и шестия ден на месец февруари, а предали душите си на Господа в деветия ден на месец март.
След победата на Цар Иван Асен ІІ над епирския владетел Теодор Дука (Комнин) при Клокотница на 9 март 1230 г., българският владетел заповядал да се изгради църквата "Св. Четиридесет мъченици" в престолния град Търново.
Според народните поверия на този ден слънцето се обръща към лято, времето се затопля и излизат всички буболечки, змии и гущери от дупките си. На празничната трапеза се слагат 40 червени чушки, пълнени с боб, а също и 40 сарми с ориз. Наливат се 40 чаши с вино и 40 с ракия. Изяждат се 40 залъка и се изпиват 40 глътки вода. На този ден стопанинът засява 40 корена и всичко се хваща.
Сред обичаите на празника основно място заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред - паленето на огньове, прескачането им, удрянето по железни предмети и наричането: "Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача”. На този ден не трябва да се провлачва конец, за да не се въдят змии и не се споменава името на влечугите.
