Днешният ден е ден на почит към Свети Паисий Хилендарски и преклонение пред делото му. Българският народен будител и духовник, наричан още Отец Паисий, се приема за основоположник на Българското възраждане.
Паисий Хилендарски е роден в Банско през 1722 година. Единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския манастир, а другият Вълчо бил щедър дарител на църкви и манастири.В 1745 г. Паисий отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира.
При този непосредствен досег с народа, Паисий най-добре видял тежкото положение на българите. В атонските манастири и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите - че те били прости и груби, че нямали история.
Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена "История славянобългарска" (1762 г.) "за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа".
След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват.
Свети апостол Йуда, когото наричали още Тадей и Левий, един от дванадесетте апостоли, бил син на Иосиф, обручника на Пресвета Дева, и затова се нарича - както и брат му Яков - "брат Господен". Ние малко знаем за неговия живот преди апостолството. Преданието говори, че той се занимавал със земеделие.
Свети Зосим Созополски живял през I век, по време царуването на римския император Траян, в гр. Аполония (днешен Созопол). Там живеели много християни, които се укривали от управниците, защото Траян издал указ, по силата на който те трябвало да бъдат предадени на изтезания и смърт.
Зосим бил воин - млад и красив, стегнат във войнско облекло, приличал на земен ангел, защото пленявал и с вътрешната си красота. Чистият му християнски живот, молитвата и доброто го правели духовно извисен. Всички го уважавали. Не останало обаче незабелязано, че той е чужд на греховните веселби и на идолослужението.
Като чул, че управителят Дометиан предприема гонения на християните в града, Зосим започнал да се подготвя с пост и молитва за подвиг. Снел войнските си отличия. Това било повод да донесат на управителя, че той не уважава императора, който му дал войнския чин. Зосим бил повикан на разпит.
Управителят се опитал да го ,беди да се откаже от вярата си и да се обърне към идолити, но Зосим твърдо отказал. Тогава императорът наредил да го мъчат жестоко но мъченикът търпял мъжествено и се молел горещо Бог да го укрепява. Смутен от това, мъчителят започнал да го увещава да принесе жертва на Боговете, но напразно.
Зосима нарекъл боговете бесове и тогава, силно разярен, той го осъдил на смърт. Посекли го с меч в 19 ден на месец юни. В същия ден просторът ухаел от разцъфналите цветя, но друго духовно ухание усещали новите християни. Въодушевени от подвига на мъченика, те отворили широко вратите на сърцата си за сладко ухание на чистата вяра в единния истински Бог.
Днес паметта на светия мъченик Зосим се почита от целия християнски свят. На 19 юни всяка година в Созопол християните си спомнят за духовния подвиг на смелия воин Зосим.
Според нови изследвания обаче св. Зосим е живял в друг град с название Созопол в Мала Азия, а не на Балканите.
