В дълбините на пустинята свети Онуфрий намерил един отшелник и останал, за да се научи от него на пустинния живот и борбата с дяволските изкушения. Когато старецът се убедил, че свети Онуфрий е станал по-силен в тази духовна борба, го завел на мястото, където да се подвизава, и го оставил сам. Старецът идвал при него един път годишно и след няколко години починал.
Близо до пещерата, където живеел св. Онуфрий, израснала финикова палма и се отворил извор с чиста вода. Дванадесет клона на палмовото дърво давали плодове един след друг и монахът не страдал от глад или жажда. Сянката на палмата го пазела от обедната жега. Ангел носел хляб на светеца и му давал причастие всяка събота и неделя, както правил и с другите отшелници.
Преподобни Онуфрий Велики починал с думите: "В Твоите ръце, Боже мой, предавам духа си".
Житието му, както и тези на други отшелници от IV век, подвизали се във вътрешната Тиваидска пустиня в Египет, е написано от техен съвременник, монах от един от Тиваидските манастири, преподобни Пафнутий.
Свети Петър Атонски служил като командир в императорската армия и живял в Константинопол. През 667 г., по време на войната със сирийците, бил пленен и затворен в крепостта град Самара на река Ефрат.
По чуден начин бил освободен от затвора и се отправил към Рим, за да приеме монашеско пострижение при гроба на св. Петър. Явил се пред Папата, който го постригал в монашество на гроба на апостол Петър, научил преподобния на правилата на монашеския живот, като го държал близо до себе си. След това папата изпратил преподобни Петър с благословението си там, където Бог го изпрати.
Насън Света Богородица се явила на преподобни Петър и му показала мястото, където трябвало да живее до края на дните си – Атон. Отправил се натам. Когато слязъл на брега на това пусто тогава място било 681 г. Прекарал 53 години в пустинните места на Света гора, без да вижда хора. Дрехите му изгнили, но косата и брадата му покривали тялото му вместо дрехи.
Един ден го видял ловец, уплашил се и побягнал. Преподобният Петър го спрял и му разказал за живота си. Ловецът поискал да остане с него, но светецът го изпратил у дома. Дал му една година, за да се изпита. Когато след година той се върнал с други спътници, преподобни Петър бил умрял. Починал през 734 г.
