Според народните вярвания, на този ден се пропъждат т.нар. "мръсни дни", които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в които новороденият Иисус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
През деня в църквата се отслужва служба, свещеникът кръщава водата, пускайки в нея кръст. После, със светената вода и китка босилек ръси къщата, за да изгони лошите, нечистите сили и болестите от нея. Домакините слагат паричка в котлето със светена вода. На другия ден същият кръст се хвърля в река или водоем.
Денят се нарича още Водокръщи, защото този ден е първият от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито "водни имена" на места се наричат мъжки Водици и женски Водици.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят, и пожелаят ли си нещо - ще се сбъдне.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.
На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят "совойници". Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и "мълчана вода", ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците - дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.
Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На някои места се прави обредна пита с пара, както на Коледа.
