На 20 ноември 1989 г. Общото събрание на ООН приема Конвенция за правата на детето, подписана от лидерите на 54 държави. България ратифицира конвенцията през 1991 година. На този ден световните лидери създават глобалния договор за признаване и закрила на правата на детето. В конвенцията е въплътен духът на международната солидарност за зачитане и за спазване на детските права.
Конвенцията не е просто списък с добри пожелания, а е акт с обвързваща сила и това означава, че както държавата, така и обществото, трябва да осигуряваме възможности за по-ефикасна защита на правата и интересите на децата и да разширяваме възможностите им за активно включване и участие в обществото. Всички трябва да се изправим пред нейните предизвикателства, защото децата носят в себе си промяната, която всички очакваме.
Всяко дете има право да бъде зачитано и уважавано!
Всяко дете има право на развитие и закрила!
Всяко дете има право да расте в семейна среда или в среда, близка до семейната!
Всички деца имат еднакви права!
Всички органи в Република България са длъжни да изпълняват ангажиментите, поети от държавата ни с ратификацията на Конвенцията за правата на детето, както и да осигуряват за всички деца:
- грижата и защитата, предвидени в конвенцията;
- възможно най-високите здравни стандарти и достъп до здравни услуги;
- правото на свободно и достъпно образование за всички деца;
- подходяща помощ за родителите и настойниците, при изпълнение на отговорностите им по отглеждането на децата, в това число, при необходимост, и мерки за социално подпомагане.
