Първи май се приема за знаков празник на работещите на международна конференция на социалистите в Амстердам през 1904 г. Тогава се издига отново призивът профсъюзите да демонстрират на тази дата в подкрепа на искането си за 8-часов работен ден. Приема се, че най-правилният път за това е работниците по целия свят да спрат работа на 1 май, за да отстояват социалните си искания. В България Денят на труда е обявен за официален празник през 1939 г. И до днес този ден у нас е неработен и един от официалните празници, но за разлика от годините преди демократичните промени, сега държавата не се ангажира с организиране и провеждане на масови всенародни тържества.
В родината на неговото възникване САЩ (както и в Канада) обаче, за Ден на труда е приет първия понеделник на септември – ден, свободен и неработен за заетите в производствения процес. Макар някои да не приемат и не разбират смисъла на този празник, за неговото възникване и отстояване има реални исторически предпоставки. Не бива да се забравя и фактът, че преди век работният ден е достигал до 15-16 часа, нещо немислимо за повечето съвременни хора, които работят активно.
Днес все още има неразрешени социални и трудови казуси между наетите да полагат труд и техните работодатели. Ако на този ден, все пак се замисляме за взаимноизгодното им уреждане и работим за това, значи има смисъл да отбелязваме Деня на труда.
