Празникът е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.
Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
Рано сутринта на Бабинден, още в зори, всяка булка с дете до тригодишна възраст отива в дома на бабата, за да засвидетелства почит и уважение към нея, и носи китка босилек с варак, сапун, котле с вода и пешкир. Майките бързат да посетят бабата и да й „полеят” да се измие, защото от стари времена се вярва, че която първа направи това, нейните деца ще са живи и здрави. Жената целува ръка на бабата, закичва я с китката, дарява я с пешкира и й полива да си измие ритуално ръцете. Тя пуска сапуна отвисоко „за да върви напред детето”, а бабата оставя сапунът да се плъзне по ръцете ѝ, за да се хлъзнат децата, т.е. да се раждат леко. Това се извършва под плодно дръвче, до трендафил или на дръвника. С тази вода след това майките измиват лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
От 1951 година Бабинден е обявен за Ден на родилната помощ - на акушерките и гинеколозите.
