„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата; а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за сичкия свят”, завещава на поколенията великият поет.
Прокуден от Отечеството, Ботев се установява се в Румъния. И там, във Влашко, среща своите съмишленици революционери Стефан Караджа и Хаджи Димитър, Стефан Стамболов, Любен Каравелов, Васил Левски. По време на пребиваването си в Румъния, Ботев се оформя напълно като характер и обединява в личността си качествата на поет, публицист, борец и революционер.
През 1868г. той се записва в четата на Жельо войвода, която трябва да премине Дунава и да навлезе в поробените български територии. През същата година, по този повод, написва едно от своите емблематични произведения – “На прощаване”. По различни причини обаче четата се разпуска и така и не изпълнява целта си. Ботев продължава престоя във Влашко.
Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.
На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
Един титан на духа, отишъл си от този свят само на 28 години, но оставил след себе си и завещал на идните поколения цяла една епоха.
