Свети Никита бил добре образован духовник, известен с добродетелите си. По-късно станал епископ на град Халкидон (днес Кадъкьой в азиатската част на Истанбул) и ръководел паството си с личен пример на съвършен живот и неуморно добротворство сред отрудените хора, които се нуждаели от утеха, закрила и помощ. Заради защитата на иконопочитанието и изобличаването на императора иконоборец Лъв Арменец, епископ Никита бил пратен на заточение, където и починал.
Свещеник Стефан от село Пенкьовци, Трънско, живял в XV-XVI век. Поради турско насилие избягал първо в София, а сетне във Влашко. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний. Завърнал се отсам Дунава и живял в манастир край Русе (вероятно пещерния Басарбовски манастир), където се подвизавал с пост, молитва и милостиня. Няколко години след смъртта му монасите намерили тялото му нетленно и го поставили в ракла за поклонение. Житието му написал българският книжовник поп Пею, автор на житието на свети Георги Софийски Нови (пострадал през 1515 г.).
